САТИРИЧНО

Робините приключиха с Изаура
и деветнайсти век отдавна мина,
на женски мъжки идва вече траура,
жената е жена и половина.

Та затова - от къщата до офиса
се поделете времето без драми,
останалото е една сконфузия ,
надмощие, пародии, измами.

Синчетата жадуват до поискване
по някоя, приличаща на мама.
Нали ви казвам, свършиха робините
и само домакини вече няма!

25 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА



АНТИТЕЗА НА ЧУВСТВАТА


Искам да ти кажа две неща,
но не знам как точно да подходя,
няма никога да ти простя,
ама и не искам да си ходиш.

Най-добре самичък се сгъни
пред жена със лъвско в хороскопа,
черни ще са бъдните ти дни,
ако моя ум не се разтропа.

Искай милост, сам се развържи
и признай до шушка греховете,
и не се оплитай във лъжи,
на които краят им просветва.

Някога било е, а сега
друга траектория те води.
Време е да вдигнеш висина,
време е земята да пребродиш,

за да стигнеш моята любов,
тя стои на полюса далечен,
там, където с устрем светло нов
ще признаеш, че я искаш вечно.

Едни жени вълни са, други - бряг.
Спреш ли на брега - намираш всичко.
А вълните - те са просто бяг,
давят, грабват, ала не обичат!


25 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА


                      Росица Копукова 

САТИРИЧНО
Робините приключиха с Изаура
и деветнайсти век отдавна мина,
на женски мъжки идва вече траура,
жената е жена и половина.
Та затова - от къщата до офиса
се поделете времето без драми,
останалото е една сконфузия ,
надмощие, пародии, измами.
Синчетата жадуват до поискване
по някоя, приличаща на мама.
Нали ви казвам, свършиха робините
и само домакини вече няма!

25 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА

АНТИТЕЗА НА ЧУВСТВАТА

Искам да ти кажа две неща,
но не знам как точно да подходя,
няма никога да ти простя,
ама и не искам да си ходиш.
Най-добре самичък се сгъни
пред жена със лъвско в хороскопа,
черни ще са бъдните ти дни,
ако моя ум не се разтропа.
Искай милост, сам се развържи
и признай до шушка греховете,
и не се оплитай във лъжи,
на които краят им просветва.
Някога било е, а сега
друга траектория те води.
Време е да вдигнеш висина,
време е земята да пребродиш,
за да стигнеш моята любов,
тя стои на полюса далечен,
там, където с устрем светло нов
ще признаеш, че я искаш вечно.
Едни жени вълни са, други - бряг.
Спреш ли на брега - намираш всичко.
А вълните - те са просто бяг,
давят, грабват, ала не обичат!

25 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА

"Сатирично" е актуално до болка.
А "Антитеза на чувствата" приседна в паметта ми с невероятно силния си и кулминационен финал:

"за да стигнеш моята любов,
тя стои на полюса далечен,
там, където с устрем светло нов
ще признаеш, че я искаш вечно.

Едни жени вълни са, други - бряг.
Спреш ли на брега - намираш всичко.
А вълните - те са просто бяг,
давят, грабват, ала не обичат!"

Поздравление и аплаузи!

Много са хубави, но това не е никак изненадващо!
Поздравления и поздрави!
Златко

имаш точно око, както винаги.