Мога да съм безпощадна, но е рядкост.
Трябва много да се провалиш.
И тогава гръб обръщам кратко.
Можеш ли ти сам да си простиш?

Вярно е, приемам ги мъжете
с всичките им глупости докрай,
гонейки фантазно върховете,
те отчупват малкия си пай.

Да, природа, казвам си простимо,
но за всичко има си предел,
може ли да бъде неделимо,
щом от другия човек си взел?!

Хайде тръгвай в пътя към дерето,
търколи се и си остани,
няма нищо в хода ми превзето,
краденото няма две страни!

Повече назад не се завръщай,
даже да те срещне и смъртта.
С хора като тебе нямам бъдеще,
пред любов поставям съвестта!

31 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Мога да съм безпощадна, но е рядкост.
Трябва много да се провалиш.
И тогава гръб обръщам кратко.
Можеш ли ти сам да си простиш?
Вярно е, приемам ги мъжете
с всичките им глупости докрай,
гонейки фантазно върховете,
те отчупват малкия си пай.
Да, природа, казвам си простимо,
но за всичко има си предел,
може ли да бъде неделимо,
щом от другия човек си взел?!
Хайде тръгвай в пътя към дерето,
търколи се и си остани,
няма нищо в хода ми превзето,
краденото няма две страни!
Повече назад не се завръщай,
даже да те срещне и смъртта.
С хора като тебе нямам бъдеще,
пред любов поставям съвестта!

31 май 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Те наистина заслужават такова справедливо и малко гневно стихотворение.
Да му мислят!

А такъв спомен беше от интелигентно семейство, но-о-о-о-о-о.....

Гениите също.