Вината е бездънното корито,
отдето всичко лошо ще тече,
че трудно е тя да остане скрита
и някъде в душата да се спре.

Дори и да гори, тя не прегаря,
Вселената я помни с векове
и само прошката ще я погали
и може да я посмали на две.

Мълчанието тука не помага,
признанието слага те на кръст.
От себе си не можеш да избягаш
и стореното да затрупаш с пръст.

В градината на прошката те чакат
навярно хора със добри сърца.
Е хайде, ти зад храсти не приклякай,
че по се виждат двете ти лица.

6 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА цитирай  

Вината е бездънното корито,
отдето всичко лошо ще тече,
че трудно е тя да остане скрита
и някъде в душата да се спре.
Дори и да гори, тя не прегаря,
Вселената я помни с векове
и само прошката ще я погали
и може да я посмали на две.
Мълчанието тука не помага,
признанието слага те на кръст.
От себе си не можеш да избягаш
и стореното да затрупаш с пръст.
В градината на прошката те чакат
навярно хора със добри сърца.
Е хайде, ти зад храсти не приклякай,
че по се виждат двете ти лица.

6 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

прави виновния двуличен. Отлично психологическо наблюдение, превъплътено в превъзходен стих. Поздравявам те, Роси!