Една липа се състезава с блока,
надминала е петия етаж,
на трети спряла е зеленоока
и кима ми като митичен страж.

И даром ми дарява цветовете,
които са напъпили край мен,
навлиза през балкона и ми свети,
подала клони с поглед вдъхновен.

Промушват се красиво през прането,
играят с вятъра и ми шептят,
короната пътува към небето,
насмалко отклонила своя път.

Оставям я сама да се развива,
нито я режа, нито я сека.
Добре дошла, да бъде вечно жива,
щом е подала своята ръка.

18 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Една липа се състезава с блока,
надминала е петия етаж,
на трети спряла е зеленоока
и кима ми като митичен страж.
И даром ми дарява цветовете,
които са напъпили край мен,
навлиза през балкона и ми свети,
подала клони с поглед вдъхновен.
Промушват се красиво през прането,
играят с вятъра и ми шептят,
короната пътува към небето,
насмалко отклонила своя път.
Оставям я сама да се развива,
нито я режа, нито я сека.
Добре дошла, да бъде вечно жива,
щом е подала своята ръка.

18 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

ги обиквам още повече. Сега е баш сезонът им. Припомни си липите край река Велека - огромни и величествени. Поздравление за чудесното стихотворение, Роси!

Прекрасно дърво е. Така е протегнала клони към балкона ми, сякаш иска да се ръкуваме, а ме гледа със зелените си очи....фантазия.