Във всички стихове за любовта
личат си преживените ни чувства,
личат измислените от жена,
която мъчи да твори изкуство.

И въздухът трепери от любов,
когато е била или я има.
На другото - тури му апостроф,
пък сътвори поезия за трима.

Но истината има своя глас,
пронизана от пътя на душата.
Едва ли любовта остава в нас
след малко пикантерии в кревата?

И затова се пише, знам добре.
И Ерос ще си избере кралици,
на временните страсти в стихове,
за временно дошлите хубавици.

Аз искам до всевечната любов
да се докосна, знам, че съществува.
Тя на живота земен е покров.
Най-първо Бог, а после тя, си струва!

19 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

               

Във всички стихове за любовта
личат си преживените ни чувства,
личат измислените от жена,
която мъчи да твори изкуство.
И въздухът трепери от любов,
когато е била или я има.
На другото - тури му апостроф,
пък сътвори поезия за трима.
Но истината има своя глас,
пронизана от пътя на душата.
Едва ли любовта остава в нас
след малко пикантерии в кревата?
И затова се пише, знам добре.
И Ерос ще си избере кралици,
на временните страсти в стихове,
за временно дошлите хубавици.
Аз искам до всевечната любов
да се докосна, знам, че съществува.
Тя на живота земен е покров.
Най-първо Бог, а после тя, си струва!
19 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА

което ни извежда от този свят и анулира гравитацията на материалното. А веднъж издигнали се над него е по-лесно да се доближим до Бог.

"Аз искам до всевечната любов
да се докосна, знам, че съществува.
Тя на живота земен е покров.
Най-първо Бог, а после тя, си струва!"

Красиво, невероятно красиво пишеш, Роси!