На една съседка

Не знам защо си тръгна от света,
внезапно, неочаквано, злокобно,
без Ковид даже, пак дойде Смъртта,
като стрела - така - мълниеносно

и си прибра най- тихата жена,
която лоша дума не е рекла,
аз знам, че е в Божествена страна
и там на красота се е обрекла.

Но тук? Когато всичко бе добре,
един живот спокоен, миротворен
и тази със косата всичко взе,
за да те прати в друг свят - по-обзорен!

Покой да има, мир и светлина.
Аз ще те помня с твоята усмивка,
махни ми от далечната страна
и дай сигнал, че там си с всички близки.

13 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА

На една съседка

Не знам защо си тръгна от света,
внезапно, неочаквано, злокобно,
без Ковид даже, пак дойде Смъртта,
като стрела - така - мълниеносно
и си прибра най- тихата жена,
която лоша дума не е рекла,
аз знам, че е в Божествена страна
и там на красота се е обрекла.
Но тук? Когато всичко бе добре,
един живот спокоен, миротворен
и тази със косата всичко взе,
за да те прати в друг свят - по-обзорен!
Покой да има, мир и светлина.
Аз ще те помня с твоята усмивка,
махни ми от далечната страна
и дай сигнал, че там си с всички близки.

13 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА

А ти си посветила на тази добра жена едно прекрасно стихотворение, Роси! Поздравявам те!

П.П. Така е - тази с косата като акула кръжи около всеки от нас, стеснявайки кръговете си. Затова нека сме бдителни и да вършим добро при всяка една възможност, която Бог ни предоставя, за да изпита нравствеността ни.

Бог да я прости.