Все обикалям България и все ми е малко,
все нещо не знам и не съм извървяла пътеките
и всичките стъпки на всички герои, но карам,
имам още енергия да катеря живота полека.

Все уча България, а пък не съм я доучила,
колко тайни е скрила и аз ги чета в съдбините,
ще ми стигне ли време аз всичко да видя и случа?
Се питам до днес, но не спирам, вървя по петите

на онези, които със кръв са чертали история,
всяка каменна църква прикрива и мъка, и радост,
и надежда добра , че сме част от една територия,
древна, мъдра, красива, божествена, свята.

Все обикалям България и се разтварям
като тичинка в цвете, общувайки с хората мили.
Има благи души и обичам да ги разговарям,
има млади души, но познания не напоили.

И оставям им капки от всичко, което съм чела,
светли погледи гледат ме - имам утеха,
няма край за България - пак се вдига и път е поела
и в света откроява единствено своята дреха.

В пъстротата, облечена аз, на горите й горди,
и във морското синьо, и във звездно небесна коприна,
обикалям България още нагоре-надолу,
искам всичко да знам и навсякъде искам да мина.

19 юли 2021г. , София
Росица КОПУКОВА

Все обикалям България и все ми е малко,
все нещо не знам и не съм извървяла пътеките
и всичките стъпки на всички герои, но карам,
имам още енергия да катеря живота полека.
Все уча България, а пък не съм я доучила,
колко тайни е скрила и аз ги чета в съдбините,
ще ми стигне ли време аз всичко да видя и случа?
Се питам до днес, но не спирам, вървя по петите
на онези, които със кръв са чертали история,
всяка каменна църква прикрива и мъка, и радост,
и надежда добра , че сме част от една територия,
древна, мъдра, красива, божествена, свята.
Все обикалям България и се разтварям
като тичинка в цвете, общувайки с хората мили.
Има благи души и обичам да ги разговарям,
има млади души, но познания не напоили.
И оставям им капки от всичко, което съм чела,
светли погледи гледат ме - имам утеха,
няма край за България - пак се вдига и път е поела
и в света откроява единствено своята дреха.
В пъстротата, облечена аз, на горите й горди,
и във морското синьо, и във звездно небесна коприна,
обикалям България още нагоре-надолу,
искам всичко да знам и навсякъде искам да мина.

19 юли 2021г. , София
Росица КОПУКОВА

Дано Бог свали Радевците от политическата сцена завинаги. Тогава нещата, за които пишеш, ще се сбъднат!

Днес ми е чуден ден. Книгите дойдоха.

Много се радвам.