Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите  мисли  -  объркващи  ребуси. 

Аз преминах така, както лятно игрива вълна
преминава и ръси на капчици свежа прохлада,
но дали си  успял да си вземеш от нея смеха
или пак си решил,  че е  смелост и участ да  страдаш!?   

Ще  забравиш, че някога – в сън или миг съм била,
че  ръка съм подавала – топла, разбираща, ласкава,
но когато копнееш за полет, ще помниш крила,
с пеперудено  цветна и  по детски невинна окраска.

Мълчаливо ще носиш, като кръст, една сляпа тъга,
за пожертвани, в име на  нещо безумно, минути
или, може би, бягство от  железния кръг на страха,
че да видят  най-тъмния кът на душата ти, смут е. 

В цвят и звездно небе, в крехко стръкче и твърда скала,
ще ме търсиш за лек, за упойка и бягство от мислите,
докато разбереш, че съм в теб. А защо съм дошла?!
Сам поиска един странен сън да превърнеш във истина.