Падат, инвалиди недозрели,
ябълките тези дни в пръстта,
малки, криви, сякаш обеднели
откъм радост, влага и вода.

Толкова са много на дървото,
а не може да ги задържи,
пуска ги при вятър край стеблото
и тъжи, и видимо тъжи.

Аз пък ги събирам на купчина,
те загниват тихо над пръстта,
сушата като прокоба мина
и обрули клони и листа.

Плодовете инвалидизира
и надеждите обезкърви,
някакви предчувствие визира,
че към лошо май ще се върви.

27 август 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

Падат, инвалиди недозрели,
ябълките тези дни в пръстта,
малки, криви, сякаш обеднели
откъм радост, влага и вода.
Толкова са много на дървото,
а не може да ги задържи,
пуска ги при вятър край стеблото
и тъжи, и видимо тъжи.
Аз пък ги събирам на купчина,
те загниват тихо над пръстта,
сушата като прокоба мина
и обрули клони и листа.
Плодовете инвалидизира
и надеждите обезкърви,
някакви предчувствие визира,
че към лошо май ще се върви.

27 август 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

Сякаш тези ябълки символизират хора от дървото на живота. Тежко предчувствие
пропива тъканта на стиха. Пророческо!

Поздравление за поетичното майсторство, Роси!

това е истината.