Понякога си взимам автобуса
за Симеоново, а после друг
и, чувам, приказките детски друса
на всяко отегчение напук.

Дечицата пътуват за към края-
на Зоопарка входната врата,
едно през друго казват си, че знаят
какво ще видят в рая на света.

И толкова са мили и щастливи,
с предчувствие за малки чудеса,
и слизат сякаш в шепите игриви
на дядо Бог самите небеса.

Денят, през светлината на очите,
изглежда с много обич озарен.
Родители, задръжте им душите
с любов и мир и в утрешния ден.

Такова щастие не се повтаря
и се поддържа само с доброта,
сега Светът за тях врати отваря
и трябва да се пълни с красота.

29 август 2021г., София- Симеоново
По пътя за вилата
Росица КОПУКОВА

Понякога си взимам автобуса
за Симеоново, а после друг
и, чувам, приказките детски друса
на всяко отегчение напук.
Дечицата пътуват за към края-
на Зоопарка входната врата,
едно през друго казват си, че знаят
какво ще видят в рая на света.
И толкова са мили и щастливи,
с предчувствие за малки чудеса,
и слизат сякаш в шепите игриви
на дядо Бог самите небеса.
Денят, през светлината на очите,
изглежда с много обич озарен.
Родители, задръжте им душите
с любов и мир и в утрешния ден.
Такова щастие не се повтаря
и се поддържа само с доброта,
сега Светът за тях врати отваря
и трябва да се пълни с красота.

29 август 2021г., София- Симеоново
По пътя за вилата
Росица КОПУКОВА

Те са знамето на бъдещето и носител на щастието. Чудесен стих си им посветила, Роси!

Децата са щастие, остава и родителите да ги насочват към добротата.