Човекомразците се дистанцират.
Животът им - Китайската стена-
остава спомен, след като умират:
студенина, студенина, студенина...

И егоистите се дистанцират,
не могат да опазят любовта,
учудени, че в егото вибрират,
а хората затварят им врата.

А тези пък, със сложената маска,
прикриваща конкретен интерес,
сами загубват нежност, обич, ласка
и в собствената бездна падат днес.

Обичам най- естествените хора,
добро с добро, сърце в сърце. Със тях
изглежда по-духовен кръгозора,
с такива и живея, и живях.

Дистанцията - липса на човечност,
не я намирам признак на морал.
Че имаше и песен като вечност:
" Ако си дал, ако си дал, ако си дал....".

12 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Човекомразците се дистанцират.
Животът им - Китайската стена-
остава спомен, след като умират:
студенина, студенина, студенина...
И егоистите се дистанцират,
не могат да опазят любовта,
учудени, че в егото вибрират,
а хората затварят им врата.
А тези пък, със сложената маска,
прикриваща конкретен интерес,
сами загубват нежност, обич, ласка
и в собствената бездна падат днес.
Обичам най- естествените хора,
добро с добро, сърце в сърце. Със тях
изглежда по-духовен кръгозора,
с такива и живея, и живях.
Дистанцията - липса на човечност,
не я намирам признак на морал.
Че имаше и песен като вечност:
" Ако си дал, ако си дал, ако си дал....".

12 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Именно даването е критерият, че си способен да надраснеш егоизма и си достъпен за любов.

Много въздействащо стихотворение. Поздравявам те!

МНОГО МИЛО.