На днешния хубав празник Бог ми даде шанса да се подготвя да преиздам не една, а две книги на английски език. Работят се едновременно, за да отговарят на изискванията на издателство Lulu.com.
Едната е с лирика: към Бога и за семейство Рьорих.
Другата е пътеписи по света през моя поглед. Аз имам много книги и преди интернет - издателството, от което съм повече от доволна, сега ги подреждам и издавам за поколенията.
България е духовна страна и моето присъствие на тази Земя, така си обяснявам аз, е за популяризация и прослава на българската литература по света в съвременността, в която живеем. Не само своя, а и на много кадърни в творчеството виртуални приятели. И приятели в живота.
Всяка епоха има своите таланти. Днешното време също.
Лично мое мнение е , че многото връзки, контакти, уреждания , подменяния на авторство, невинаги са знак за добра и почтено поднесена литература. Истината накрая винаги се научава и авторът олеква в очите на другите.
Това, което Бог е дал на писателя, може да го усъвършенствува, но друг не може да му го даде. А България има творци на световно ниво.
Лично аз благодаря на искрените си почитатели и това, което пиша, никога не го насилвам. Дава ми се. И мисля, че на даровития не трябва да се завижда, освен благородно, а да се учи човек от него, защото литературният талант е многопосочен, вариативен, различен, но винаги личи.
Та така, разпилях малко свои разсъждения на утринното кафе. И продължавам. Литературата за мене е храм.
Трябва да се ценим взаимно, за да пребъдем.

Росица КОПУКОВА

Нека ти носи здраве, Божие покровителство и сбъдване на всички творчески планове! Не зная как, но сутринта забравих за този голям празник, а после отсъствах. Чак сега се прибирам и ти честитя, макар и със закъснение. Но по-добре късно, отколкото никога!

честит и на теб. Здраве, хармония около теб и много успехи.

за хубавите пожелания!