Постинг
23.09.2021 09:29 -
ИЗПОВЕДНО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1100 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2021 09:37
Прочетен: 1100 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 23.09.2021 09:37
Името си го държа открито,
ни зад прякор, ни зад псевдоним,
нито изразявам се прикрито,
да се чудиш - да не съм пък мим?!
На лицето не обичам маска
да си слагам, но налагат днес,
ако кажа - искрено и с ласка,
ако не, ще е критична вест.
Често премълчавам от тактичност,
но за мене и това е знак,
който ме познава като личност,
знае - няма да ме пита пак.
Помня. За добро или за лошо!
Тридесет години като дни.
Примерно го казвам и от коша
мога да извадя сто злини.
Да извадя силни аргументи,
като пумпал да го развъртя,
този, дето с много думи шменти
си играе своята игра.
Затова приятелите верни
просто са останали до мен,
знаят що е бяло, що е черно
и сме песен със един рефрен.
Е, търпя и преходни звездички.
На финала гаснат си сами,
но пък ако ме обичат всички,
неестествено си е, нали?!
22 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
ни зад прякор, ни зад псевдоним,
нито изразявам се прикрито,
да се чудиш - да не съм пък мим?!
На лицето не обичам маска
да си слагам, но налагат днес,
ако кажа - искрено и с ласка,
ако не, ще е критична вест.
Често премълчавам от тактичност,
но за мене и това е знак,
който ме познава като личност,
знае - няма да ме пита пак.
Помня. За добро или за лошо!
Тридесет години като дни.
Примерно го казвам и от коша
мога да извадя сто злини.
Да извадя силни аргументи,
като пумпал да го развъртя,
този, дето с много думи шменти
си играе своята игра.
Затова приятелите верни
просто са останали до мен,
знаят що е бяло, що е черно
и сме песен със един рефрен.
Е, търпя и преходни звездички.
На финала гаснат си сами,
но пък ако ме обичат всички,
неестествено си е, нали?!
22 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Името си го държа открито,
ни зад прякор, ни зад псевдоним,
нито изразявам се прикрито,
да се чудиш - да не съм пък мим?!
На лицето не обичам маска
да си слагам, но налагат днес,
ако кажа - искрено и с ласка,
ако не, ще е критична вест.
Често премълчавам от тактичност,
но за мене и това е знак,
който ме познава като личност,
знае - няма да ме пита пак.
Помня. За добро или за лошо!
Тридесет години като дни.
Примерно го казвам и от коша
мога да извадя сто злини.
Да извадя силни аргументи,
като пумпал да го развъртя,
този, дето с много думи шменти
си играе своята игра.
Затова приятелите верни
просто са останали до мен,
знаят що е бяло, що е черно
и сме песен със един рефрен.
Е, търпя и преходни звездички.
На финала гаснат си сами,
но пък ако ме обичат всички,
неестествено си е, нали?!
22 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайни зад прякор, ни зад псевдоним,
нито изразявам се прикрито,
да се чудиш - да не съм пък мим?!
На лицето не обичам маска
да си слагам, но налагат днес,
ако кажа - искрено и с ласка,
ако не, ще е критична вест.
Често премълчавам от тактичност,
но за мене и това е знак,
който ме познава като личност,
знае - няма да ме пита пак.
Помня. За добро или за лошо!
Тридесет години като дни.
Примерно го казвам и от коша
мога да извадя сто злини.
Да извадя силни аргументи,
като пумпал да го развъртя,
този, дето с много думи шменти
си играе своята игра.
Затова приятелите верни
просто са останали до мен,
знаят що е бяло, що е черно
и сме песен със един рефрен.
Е, търпя и преходни звездички.
На финала гаснат си сами,
но пък ако ме обичат всички,
неестествено си е, нали?!
22 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
което мога да окачествя само с една дума - достойно! Поетичните монолози са за мен един от най-чистите видове поезия. А когато тази поезия е и класна, както в конкретния случай, то възхищението ми е двойно!
И финално искам да ти благодаря не само за прекрасния стих, но и за това, че ме подсети да публикувам в блога своя "Монолог", стихотворение, което навремето /през 1990 г./ бе публикувано в сп.Хермес, находящо се в Националната библиотека.
цитирайИ финално искам да ти благодаря не само за прекрасния стих, но и за това, че ме подсети да публикувам в блога своя "Монолог", стихотворение, което навремето /през 1990 г./ бе публикувано в сп.Хермес, находящо се в Националната библиотека.
missana написа:
което мога да окачествя само с една дума - достойно! Поетичните монолози са за мен един от най-чистите видове поезия. А когато тази поезия е и класна, както в конкретния случай, то възхищението ми е двойно!
И финално искам да ти благодаря не само за прекрасния стих, но и за това, че ме подсети да публикувам в блога своя "Монолог", стихотворение, което навремето /през 1990 г./ бе публикувано в сп.Хермес, находящо се в Националната библиотека.
И финално искам да ти благодаря не само за прекрасния стих, но и за това, че ме подсети да публикувам в блога своя "Монолог", стихотворение, което навремето /през 1990 г./ бе публикувано в сп.Хермес, находящо се в Националната библиотека.
Търсене
