Не съжалявам, че целият ми съзнателен живот досега беше кауза на действената доброта

В света на простите неща живея.
И да ви кажа - много съм добре.
В изкуството чрез Бога богатея
и търся по- щастливи светове.

За битките - до пълната победа,
във този уж цивилизован ден,
не съжалявам, Господ бдя над мене
и аз летях със устрем вдъхновен.

Да бъдеш журналист не е за всеки,
това го знаем смелите жени,
със такт и ум по стръмните пътеки,
на Светлината бяхме дъщери.

Сега назад обърна ли се поглед:
била съм съвест, сила и морал
и неведнъж благодаря на Бога,
в този живот от всичко ми е дал.

Едни твърдят и явно имат право,
че да възпиташ от дете - човек,
е мисия. И без да възразявам,
ще кажа, че в живота ни нелек

на друг му се налага да се бори
за чуждите деца без свой си дом,
кой по е ценен, можем да поспорим,
на личния или обществен трон?!

Тогова, който гледа своя покрив,
бих го нарекла самолюбец аз.
Във общите дела намирам отзив,
обичам " ние" и обичам " нас".

Свидетел бях, че който ми попречи
да бъда в каузата си водач,
Бог го съсипа, рече и отсече,
а близките му станаха палач.

Всемирът има своите закони
и малки сме, за да ги разберем.
А не един по пътя ми помогна.
Живях добре, но не като бохем.

И, ако Господ ме държи, не спирам,
зрънце Добро да правя всеки ден,
компромисно, душата ми намира
за всяка порта ключ с проблем решен!

1 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Не съжалявам, че целият ми съзнателен живот досега беше кауза на действената доброта
В света на простите неща живея.
И да ви кажа - много съм добре.
В изкуството чрез Бога богатея
и търся по- щастливи светове.
За битките - до пълната победа,
във този уж цивилизован ден,
не съжалявам, Господ бдя над мене
и аз летях със устрем вдъхновен.
Да бъдеш журналист не е за всеки,
това го знаем смелите жени,
със такт и ум по стръмните пътеки,
на Светлината бяхме дъщери.
Сега назад обърна ли се поглед:
била съм съвест, сила и морал
и неведнъж благодаря на Бога,
в този живот от всичко ми е дал.
Едни твърдят и явно имат право,
че да възпиташ от дете - човек,
е мисия. И без да възразявам,
ще кажа, че в живота ни нелек
на друг му се налага да се бори
за чуждите деца без свой си дом,
кой по е ценен, можем да поспорим,
на личния или обществен трон?!
Тогова, който гледа своя покрив,
бих го нарекла самолюбец аз.
Във общите дела намирам отзив,
обичам " ние" и обичам " нас".
Свидетел бях, че който ми попречи
да бъда в каузата си водач,
Бог го съсипа, рече и отсече,
а близките му станаха палач.
Всемирът има своите закони
и малки сме, за да ги разберем.
А не един по пътя ми помогна.
Живях добре, но не като бохем.
И, ако Господ ме държи, не спирам,
зрънце Добро да правя всеки ден,
компромисно, душата ми намира
за всяка порта ключ с проблем решен!
1 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Не всеки има смелост да разнищи себе си пред света – със спокойна съвест и достойнство!
Нека Бог да е винаги с теб, Роси!

СЪВЕСТТА МИ Е ЧИСТА, ЗАТОВА, МИЛА.

но за да се напише толкова силен и разтърсващ стих, не стига само чиста съвест, а трябва и голям поетичен талант, с какъвто Бог те е дарил щедро. Ти имаш мисия, която ясно си осъзнала и я следваш. Повечето хора, обаче, са дребни еснафски душици. Те нямат мисия, а са битови същества до мозъка на костите си.
За разлика от тях ти не живееш само за себе си, а се раздаваш, за да направиш този свят по-добър.

"Всемирът има своите закони
и малки сме, за да ги разберем.
А не един по пътя ми помогна.
Живях добре, но не като бохем.

И, ако Господ ме държи, не спирам,
зрънце Добро да правя всеки ден,
компромисно, душата ми намира
за всяка порта ключ с проблем решен!"

Неведоми са пътищата Господни и всяко човешко същество трябва да съдейства за изпълнение на волята Божия.

Благословена да си да пишеш все така истинно и мащабно, и с открито сърце!

Социална съм и това винаги ме е теглело. Ти ме разбираш.

Аз самият съм асоциален, но усещам и разбирам другия полюс, особено когато е като самороден къс злато.