Много спаха под моя прозорец,
те ми пишеха нежния стих,
те държаха духа ми отворен,
ала грешките...тях не простих.

Много спаха на прага ми даже.
нека тичат. Нали са мъже.
Но аз искам да се докаже,
не да скача-хлапе-на въже.

И така се получи накрая,
че стихът ми надмина това,
дето трябваше в тях да позная,
и останаха само слова.

Та се питам: дотам ли порастват,
по-нагоре не щат да растат?
Ако в следващ живот ме надраснат,
със един ще сме обич и път.

6 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Много спаха под моя прозорец,
те ми пишеха нежния стих,
те държаха духа ми отворен,
ала грешките...тях не простих.
Много спаха на прага ми даже.
нека тичат. Нали са мъже.
Но аз искам да се докаже,
не да скача-хлапе-на въже.
И така се получи накрая,
че стихът ми надмина това,
дето трябваше в тях да позная,
и останаха само слова.
Та се питам: дотам ли порастват,
по-нагоре не щат да растат?
Ако в следващ живот ме надраснат,
със един ще сме обич и път.

6 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Великолепно пишеш, Роси:

"Та се питам: дотам ли порастват,
по-нагоре не щат да растат?
Ако в следващ живот ме надраснат,
със един ще сме обич и път."

Жена, която знае какво иска от един мъж, винаги го получава.
Роси, в любовните си стихове утвърждаваш гордото и достойно поведение на жената.
Бъди здрава, влюбена и обичана. :)