Небето днес се понацупи много,
поръсва дъжд и понавява хлад,
ни е за радост, ни е за тревога,
четвъртък прави някакъв обрат.

И вятърът се сърди. За какво ли?
Посвърших работа и се прибрах.
Ни ми е тъжно днеска от неволи,
но в междувремието опустях.

Едно такова ми е размотано,
не зная аз ли съм или не съм,
почетох, стихове разписах, стана
проточено, с идеята за сън.

Очаквам утре сутрин да се стегна
и да поема в динамичен ход,
задачите обмислени да впрегна -
това е моят начин на живот.

Когато дойде време за почивка,
октомври ми придреме със очи,
за да направя някаква отбивка
не съм на себе си и ми личи.

7 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Небето днес се понацупи много,
поръсва дъжд и понавява хлад,
ни е за радост, ни е за тревога,
четвъртък прави някакъв обрат.
И вятърът се сърди. За какво ли?
Посвърших работа и се прибрах.
Ни ми е тъжно днеска от неволи,
но в междувремието опустях.
Едно такова ми е размотано,
не зная аз ли съм или не съм,
почетох, стихове разписах, стана
проточено, с идеята за сън.
Очаквам утре сутрин да се стегна
и да поема в динамичен ход,
задачите обмислени да впрегна -
това е моят начин на живот.
Когато дойде време за почивка,
октомври ми придреме със очи,
за да направя някаква отбивка
не съм на себе си и ми личи.

7 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

чрез който ми припомни специалната роля на дъждовните и хладни четвъртъци, достигнали апогей в стиха на Сесар Вайехо:

"Аз ще умра в Париж под този дъжд пороен
в денят за който имам вече смътен спомен.
Аз ще умра в Париж, ни тъжен, нито весел,
в четвъртък като днешния и пак наесен..."

А ти ме спечели с този толкова въздействащ куплет:

"Едно такова ми е размотано,
не зная аз ли съм или не съм,
почетох, стихове разписах, стана
проточено, с идеята за сън."

Чудесен изказ и импониращо настроение!

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРОЧИТАМ ТОВА ЧЕТИРИСТИШИЕ.

Това негово стихотворение е пророческо за смъртта му, защото той живее в Париж. Не зная защо, когато чуя думата четвъртък, веднага се сещам за неговото стихотворение. Ето го цялото:


Аз ще умра в Париж, под този дъжд пороен,
в деня, за който имам вече смътен спомен.
Аз ще умра в Париж - ни тъжен, нито весел -
в четвъртък, като днешния, и пак наесен…

Четвъртък ще е, както и сега, защото,
докато пиша тези стихове, аз чувствам
как костите ме наболяват, как напусто
се взирам в моя път и колко съм самотен.

Умря Сесар Валйехо, същият, когото -
не знам защо - тук всички биеха жестоко,
налагаха го и с тояги, и с въжета.

За туй единствени свидетели остават
четвъртъците хладни, костите му клети
и пътищата, и дъждът, и самотата…

страхотно стихотворение е. Много благодаря, че го написа.