Животът - нашето бъдеще гребе,
но колкото и да го прогнозираме,
да го разчитаме по звездното небе,
пак отговорите на всичко не намираме.

Животът - най- голямата загадка
и продължението му отвъд.
Да бъде мир. Тук вечността ни кратка
ще продължим в небесния си път.

На идните след нас ще завещаем
копнежите си в светли стихове,
защото просто сме дошли без заем
и пак така ще си отидем някой ден.

Където и да се въртим, където,
да сеем многоликото добро.
Което не е твое, не е взето,
не е предвидено за потекло.

Оставяш само твоя труд и мисъл.
Това децата ти ще наследят.
Кой за каквото Бог го е орисал
в митичния метафоричен път!

12 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Животът - нашето бъдеще гребе,
но колкото и да го прогнозираме,
да го разчитаме по звездното небе,
пак отговорите на всичко не намираме.
Животът - най- голямата загадка
и продължението му отвъд.
Да бъде мир. Тук вечността ни кратка
ще продължим в небесния си път.
На идните след нас ще завещаем
копнежите си в светли стихове,
защото просто сме дошли без заем
и пак така ще си отидем някой ден.
Където и да се въртим, където,
да сеем многоликото добро.
Което не е твое, не е взето,
не е предвидено за потекло.
Оставяш само твоя труд и мисъл.
Това децата ти ще наследят.
Кой за каквото Бог го е орисал
в митичния метафоричен път!

12 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Нямам думи, за да коментирам този шедьовър:

"Където и да се въртим, където,
да сеем многоликото добро.
Което не е твое, не е взето,
не е предвидено за потекло.

Оставяш само твоя труд и мисъл.
Това децата ти ще наследят.
Кой за каквото Бог го е орисал
в митичния метафоричен път!"

Красноречиво и завладяващо стихотворение!

ТРОГНА МЕ МНОГО.