Валя по София, валя, валя,
но някак си замислящо и нежно,
мъгливо е и няма синева,
но да ви кажа - хич не ми е снежно.

Неразбориите оправям днес,
сякаш размествам цялата епоха,
където ида, все блатиста вест
и все подхождам съвестно и строго.

И вместо да помисля за добро
и да го сторя, както ми прилича,
съм взела , та развъртам колело,
оправям тези, дето не обичат

и себе си, та камо ли света?
Но гледам, хората така живеят.
С чадър и със ботуши под дъжда
не мога даже да благоговея.

Най - после се прибрах,свестих и спрях.
Направих си кафе, прибрах цветята.
И като птица мокра долетях
да спретна малко думи под стрехата.

В поезия да ги обединя,
за да ми зазвучат така...красиво.
В душата ми приижда светлина
и рекох, та простих на всичко живо!


15 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Валя по София, валя, валя,
но някак си замислящо и нежно,
мъгливо е и няма синева,
но да ви кажа - хич не ми е снежно.
Неразбориите оправям днес,
сякаш размествам цялата епоха,
където ида, все блатиста вест
и все подхождам съвестно и строго.
И вместо да помисля за добро
и да го сторя, както ми прилича,
съм взела , та развъртам колело,
оправям тези, дето не обичат
и себе си, та камо ли света?
Но гледам, хората така живеят.
С чадър и със ботуши под дъжда
не мога даже да благоговея.
Най - после се прибрах,свестих и спрях.
Направих си кафе, прибрах цветята.
И като птица мокра долетях
да спретна малко думи под стрехата.
В поезия да ги обединя,
за да ми зазвучат така...красиво.
В душата ми приижда светлина
и рекох, та простих на всичко живо!

15 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

То особено силно е вградено в последния куплет.
Дадена ти е мисия да правиш този свят по-добър.

Успяваш с красивата си поезия!

трогната съм.