Не търсете във моите стихове драми,
нито шепот на кръв, нито шепот от рани,
разнебитени стихове няма в душата ми,
гръмотевични бури не цепят словата ми.

Потърсете ме в чудната земна хармония,
може нежно да кажа, а може с ирония,
ежедневно съм в полет на птица в небето,
ежедневно съм с обич, обзела сърцето.

Затова ме държи чудна Божия сила,
може би на небето безкрайно съм мила,
де що имаше битки, ме слънце проводи
и отново съм цяла, и отново съм бодра.

Затова мойте думи не хвърлят печали
и ръцете ми много на други са дали,
но не жаля за нищо, имам Всичко от Бога,
не търсете в стиха ми тъга и тревога.

И дори да ги имаше,скрих ги във сейфа,
ключът хвърлих в морето и гледам си кефа.
Социалната жилка пак в мене живее
и в живота присъства, и в поезия пее!

17 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА










 

Малцина могат да заключат в сейфа черните си настроения, но който го може е щастливец. Щастливка си, Роси!