МИГНОВЕНИЕ

Когато онемея от възторг
пред свръх дарена с дарби поетеса,
разбирам, нея я е пратил Бог
и тук дошла е с негови протекции.

Не мога да се гмурна в завистта,
тя няма общо с щедростта небесна,
необяснимите й чудеса
за нас са още кота неизвестна.

И на коя планета е била
самата поетеса - хич не зная,
ала , пътувайки във вечността,
пак искам да я срещна из безкрая.

Далеч не всеки пишещ е поет,
действителният блясва отдалече
и ме привлича силно за дует,
защото думите се търсят вече.

Не принизявам чуждия талант
и нямам просто право да го правя,
не можеш да затулиш диамант,
не можеш да убиеш земна слава.

УТОЧНЕНИЕ


Не ми е собственост позитивизма,
той също ми е подарен от Бога,
не гледат другите през мойта призма,
но знам, отпада всякаква тревога.

И всичко отминава като вятър,
и оцелява се накрая, зная,
животът, казват, бил добър театър,
обаче аз живея, не играя.

Финално пада димната завеса,
затварят се кориците от книга
за тези, дето пишат си пиеса,
за мен пердето винаги се вдига.

И блясват триизмерни хоризонти,
и в тях доброто смело побеждава,
зърно е, знам, в системата на злото,
но Господ всичко взима или дава.


НЕ ВИКАЙ


Не викай! В Симеоново е тихо,
вълшебно е под Витоша-палат,
макар строежи да се нароиха,
надмогва ги този планински свят.

И горда ги поглежда Висината,
над борове, ели, над Черни връх.
И само в погледа блести позлата -
тя планина е, а пък ние - мъх!

НЕ ИСКАМ


Не искам да съм лошия човек,
дошла съм от сияйни измерения
и нося топлина от век за век,
но тук не зная как да се огледам.

Но тук не зная как да отговоря,
по начин друг от своята душевност,
Земята ме научи да се боря,
добре го правя, без да е потребност.

НАСТЪПЛЕНИЕ НА СМЪРТТА


Отиват си един след друг съседи,
като нечакан тъжен листопад,
не възрастни, не болни, са поели
внезапно към един прекрасен свят.

Но тук разбиха се добри семейства
и счупиха се здрави дървеса.
Дали молитвата ми ежедневна
извиква Божиите чудеса?!

Пътувам като омотана в прежда
и нямам отговор, и ме боли.
Сама сега главата ми се свежда,
сама си шепна: " Бог да ги прости!"


23 октомври 2021г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

Към него най-силно приляга заглавието на една от книгите ти - венец на мъдростта. Изпитах чувство на върховна естетическа наслада, четейки редове като:

"Далеч не всеки пишещ е поет,
действителният блясва отдалече
и ме привлича силно за дует,
защото думите се търсят вече.

Не принизявам чуждия талант
и нямам просто право да го правя,
не можеш да затулиш диамант,
не можеш да убиеш земна слава." ;

"И всичко отминава като вятър,
и оцелява се накрая, зная,
животът, казват, бил добър театър,
обаче аз живея, не играя." ;

"И горда ги поглежда Висината,
над борове, ели, над Черни връх.
И само в погледа блести позлата -
тя планина е, а пък ние - мъх!" ;

"Отиват си един след друг съседи,
като нечакан тъжен листопад,
не възрастни, не болни, са поели
внезапно към един прекрасен свят.

Пътувам като омотана в прежда
и нямам отговор, и ме боли.
Сама сега главата ми се свежда,
сама си шепна: " Бог да ги прости!"

Аплаузи за прекрасното поетично творчество!

Днес Музата ми дойде в Симеоново и не се спря.

Красиви и дълбокомислени - едно толкова рядко съчетание!