Да бъдеш странник в собствения дом
на битие луксозно,
един самотник оцелял,
но щом раздаваш го шикозно,

не се пресичаме за бъднина
два свята сме различни.
И ето - ти напусна го деня
и отлетя космично.

Остави всичко да събира прах.
И него няма кой да го забърше.
Аз във изкуството си устоях
и в земната си същност.

Добре, че нямам твоята съдба.
Пак книгите си пиша.
Дали ме гледаш , но като звезда?
Та пак да те опиша?!


24 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Кой знае, може де се окаже, че привидно земното е начало на космическа мисия.
А ближните, които не са успели да ни оценят приживе, както казваш ти, Роси,
може би ни съзерцават от някоя далечна звезда.

...А какво ли ни готви бъднината...? Дали дори ангелите небесни знаят отговора?!

Много интересен стих, написан с финес, с чувство за хумор и с поетично изящество!