Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2021 17:18 - ДЕНЧО МЕНТАТА И ПЪТЯТ МУ КЪМ ШВЕЦИЯ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1231 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2021 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/ разказ по действителен случай /

- Кой е този, дето се завърна след промените с Волво, последен модел? - питаха се в недоумение жители на Ловеч.
- Как кой бе, Денчо Мухата, на Пальо сина, дето се спомина, дето има ей тук апартамент край реката....
- Много богат станал, бе? -
- Ми станал, толкоз години, откак избяга в Швецията.
Денчо остави Волвото насред улицата, без страх, че ще изчезне. Викат му:
- Денчо, ще се простиш с колата, брат.
- Няма. Тя, за да тръгне, трябва аз да й сложа палец, за да запали. Друг не може.
- Свали й поне външните части. Денчо вдигна нехайно рамене. Скоро огледалото и чистачките изчезнаха.
Денчо не се трогна много, замени ги с други, но оттогава идваше в Ловеч със самолет и такси, да не го оберат пак за дреболии родните съграждани.
Само най- близките знаеха историята му. По бай Тошово време Денчо и двама бандюга - Цацко и Петко, решили заедно да бягат в Европата през Турция. Разбрали се кой какво да носи, за да срежат мрежата и да минат по- безпроблемно отвъд границата и си определили ден и час.
Явява се на уреченото място Денчо, ония двамата ги няма. Досами границата се скрил от граничаря в храсталаците, мислил, мислил, пък решил - тях може да ги е дострашало, но него - не.
И какъвто бил дребен на ръст и пъргав, пъхнал се в една грамадна купа сено, оставил си отгоре дупка и гледа по часовник на колко време минава граничаря с кучето, за да се мушне под оградата. Издебнал удобния момент и пропълзял под една долчинка под телта.
Минава границата Денчо и съвсем скоро - хоп, турския патрул го хваща. Проснали го на земята, белезници, ама наш Денча понаучил бил предварително няколко турски думи и рекъл, че бяга от социализма и не е опасен.
Водят го те в бежански лагер в някакво градче наблизо, дето Денчо го не знае и кое е. Там престоял шест месеца при доста прилични условия, разказвал той. Примерен бил, неконфликтен и след шест месеца, понаучил вече турски,бил прехвърлен в лагер, в самия Истанбул, отвъд Босфора, където условията били още по- добри.
След първия разпит в градчето, там последвал втори, където Денчо ясно обяснил, че иска да работи навън, нямал никакви престъпни намерения и не желаел да живее в България.
В Азиатската част на Истанбул имало в лагера още двама българи, най- буден от които се оказал Денчо. Обещали да го свържат с богат българин, живеещ в Истанбул, който имал контакти с много хора по света и да му подбере работа. В замяна на това, поискали от Денчо, да нарисува казармата в Ловеч, входовете, уличките покрай нея, наименованията и всичко подробно. Денчо рисувал много прилично и изпълнил задачата съвсем точно.
Така искали от всеки българин казарми да рисува и входове, и улички, според града, от който идва. - Денчо, питали го след години , като се върнал в бащиния апартамент в Ловеч, да си изкара почивката:
- А бе ти как така се съгласи? Ами това е предателство бе, Денчо. Ловеч е град с история. Васил Левски го е избрал за център на революционните комитети преди Освобождението на България от турците?
- Какво ме грее? Ни ми плащаха добре, ни ме пускаха да работя навън. Нямал съм изход.
Така беше, когато българи като него и по- образовани не можеха да излизат, да не говорим за майсторските въртели на турци днес, които се опитват да купуват на безценица имоти в България. Но това е отклонение малко.
Нататък Денчо е свързан с богатия българин. Един път седмично той ги канел да му гостуват, давал им по малко пари и ги изпитвал с тестове и игри, за да провери колко им работи мозъка. Една от тях била сакаду.
От тримата най- добре се справил Денчо и когато дошло ред българинът, чието име той и досега не казвал, да ги свърже с работодатели - единият избрал САЩ, вторият - Канада, а благодетелят притеглил Денчо за сакото и го посъветвал да избере Швеция. Той така и направил.
След години, разправял, този, който заминал за САЩ, хич не му провървяло и го помолил да му прати пари да се върне в България. Денчо му помогнал. Него обаче шведът го харесал и го изпратил на работа в заводите на " Волво" - на конвейр. В Гьотеборг.
Тъй като всичко било автоматизирано и работниците само се въртели като пумпали и слагали части на съответното място, работата била за 4 години, не повече, по закон, та да не луднат.
Наш Денча Мухата се въртял асъл като бурмичка и така се харесал на собствениците, че го поканили да остане, да го повишат, ама добре било да се ожени, та да му построят къща с двор, като на всички по- висши служители, само дето хич не обичали несемейните.
- Бре, ами сега? Коя ще ме вземе мене, толкова дребен, пък и не съм красавец? - сам се питал Денчо, но все пак решил да се поогледа. Що да не предложи на сръбкинята Драгана?
Ще й каже какво му предлагат. И тя мома, и тя дребничка, и тя не е първа красавица, заедно работели, поразбирали се на сръбско - български. Речено- сторено. Един ден поканил сръбкинята на кафе, казал й, че я харесва и понеже така и така му предложили...
И Драгана се съгласила от раз. Женят се скромно Денчо и Драгана, него го слагат началник - отдел и му казват отново собствениците:
- Господин Петканов, ще Ви построим дом и ще Ви дадем парцел на вас със съпругата. Само искаме да направите чертежа - каква искате да е едноетажната къща - хол, спалня, кухня, една или две детски стаи?!
Чертае Денчо и съвсем скоро къщата е готова, той - задомен, двор, градински мебели, заедно с вътрешните.
И понеже дворът големичък, предприемчивият Денчо развъдил пчели и продавал на шведите мед, та се късал. А пособия за пчеларство си купил от Ловеч, при една от визитите му в България.
Денчо бил повече от доволен. Сдобил се с две деца. С Драгана се разбирал повече от добре и редовно си идвал в Ловеч, даже дар направила Драгана на няколко близки български семейства. Тя нямала родители в Сърбия, та обикнала Ловеч повече от Родината си, но за постъпката с казармите, Денчо и досега не е спечелил уважението на близките си хора и те го наричали зад гърба Денчо Ментата, Денчо Предателя, вместо Денчо Мухата, веднага, щом си заминел за Гьотеборг и му видели гърба.


25 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
По автентичния разказ на един ловчанлия, който от години живее в столицата, но не губи връзка с корена си.


















Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Изключително интересен разказ по действителни събития. Браво, Роси!
26.10.2021 20:28
Да са живи и здрави братята шведи. Как добре се грижат за работещите. Май вицът, че единственото общо между Бйлгария и Швеция е шведската тройка, ще се окаже истина.

...А то пък едни казарми са останали. Изоставени, не вършещи никаква работа никому. Оправдавам напълно Денчо Мухата, а на Турците направо се дивя.
цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене. По бай Тошово време казармите не изглеждаха така, хитреци са те.
26.10.2021 20:37
missana написа:
Да са живи и здрави братята шведи. Как добре се грижат за работещите. Май вицът, че единственото общо между Бйлгария и Швеция е шведската тройка, ще се окаже истина.

...А то пък едни казарми са останали. Изоставени, не вършещи никаква работа никому. Оправдавам напълно Денчо Мухата, а на Турците направо се дивя.

цитирай
3. missana - Да, по бай Тошово време руснаците разчитаха на нас. Планът им беше
27.10.2021 00:06
да поемем първия удар от Турция, докато те дойдат. Тогава съществуваха така наречените ТЕЧ /Технико Експлотационни Части/, а всъщност остановки с руски ракети с бойни глави насочени срещу Турция. Ракети CC-20. Цала Стара планина бе претъпкана с този вид оръжие. Служил съм в такова поделение. Имаше предостатъчно ракетни остановки, за да унищожим цяла Турция. Но после САЩ ни накараха да ги унищожим и го сторихме. Сега сме беззащитни.
цитирай
4. alhimik1 - Микс, между гротеска и пародия, отражение на реалносттта на онова време...браво, Росиела! Имам споменза нещо подобно разказвано ми когато плавах с корабите
27.10.2021 00:08
Така беше, о времена о нрави, казали са древните...
Поздрави от брега...")
цитирай
5. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
27.10.2021 07:26
за пояснението.
цитирай
6. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Алхимик.
27.10.2021 07:26
alhimik1 написа:
Така беше, о времена о нрави, казали са древните...
Поздрави от брега...")

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6609234
Постинги: 5041
Коментари: 23945
Гласове: 9776
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031