Смъртта е нежелана баронеса,
дошла със жезъл да прибира в храм,
да спуска пред света една завеса
и да изчезват земните оттам.

Как неочаквано се сриват, стават други
мъже на средна възраст и сами,
останали внезапно без съпруги
със болката, която пустоши.

Били щастливи, сякаш падат в яма,
изчезва хумор, воля и кураж
и кротката жена расте в голяма,
посмъртно оценена като страж.

Жена вдовица по ще се съвземе,
но мъж - вдовец, съсипан, без жена,
с която е делял и дом, и време,
е сякаш поломена висина.

Защо така решава Бог съдбите
не можем да гадаем досега?!
Но дойде ли Смъртта иззад вратите
и прати ли отвъд жена - душа,

жестоко е, особено когато
животът е преминал със любов.
И губят смисъл и пари, и злато,
и се прекършва всеки порив нов.

30 октомври 2021г.,
София Росица КОПУКОВА

Много поучителен и мъдър стих!