Днес е 10 ноември и 32 години демокрация. Да бъдем!


Обичам социалния човек
живецът в него никога не спира,
то, пътят му навярно не е лек,
затуй го пея в днешната си лира.

Обичам не човекът - единак,
чието его драска по асфалта
и вижда само собствения крак,
чертае собствената житейска карта.

Обичам добротворния човек,
който не спира само в словесата,
а прави с жест животът ни по- лек
и в обичта събира необята.

Измъчи ли се някой егоист
вина да търси в хубавите хора,
обръщам гръб и със копнеж лъчист
насочвам в правилна посока взора.

Обикновено някакъв проблем
проскърцва нерешен във самотата,
обаче за света си сложил шлем,
пък Бог отгоре хлопнал му вратата.

10 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Днес е 10 ноември и 32 години демокрация. Да бъдем!


Обичам социалния човек
живецът в него никога не спира,
то, пътят му навярно не е лек,
затуй го пея в днешната си лира.
Обичам не човекът - единак,
чието его драска по асфалта
и вижда само собствения крак,
чертае собствената житейска карта.
Обичам добротворния човек,
който не спира само в словесата,
а прави с жест животът ни по- лек
и в обичта събира необята.
Измъчи ли се някой егоист
вина да търси в хубавите хора,
обръщам гръб и със копнеж лъчист
насочвам в правилна посока взора.
Обикновено някакъв проблем
проскърцва нерешен във самотата,
обаче за света си сложил шлем,
пък Бог отгоре хлопнал му вратата.

10 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Асоциалният тип хора са обикновено мизантропи.

Перфектен стих поднасяш, Роси!

Точно така е.