Вали, така стремително вали.
Снежинките се гонят и надбягват,
нито танцуват в зимните мъгли,
а падат, падат, падат, бързо падат.

Летят към нас, така, като стрели,
защото хладна, чака ги земята,
със ясна цел защо са тук дошли,
със мисия добра от необята.

А ние все нагоре се стремим,
пък те - насам, затрупвайки нивята,
ние летим, към нещо все летим,
а те зрънца ще топлят под земята.

За да покълне жито и любов,
без много славослов - да дойде хляба.
Всеки за нещо сякаш е готов,
показва ни снегът какво ни трябва.

Природата, във своя кръговрат,
осмисля овладените пространства.
Все виждаме се птици в този свят!
И в устрема надолу има блясък!


7 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Вали, така стремително вали.
Снежинките се гонят и надбягват,
нито танцуват в зимните мъгли,
а падат, падат, падат, бързо падат.
Летят към нас, така, като стрели,
защото хладна, чака ги земята,
със ясна цел защо са тук дошли,
със мисия добра от необята.
А ние все нагоре се стремим,
пък те - насам, затрупвайки нивята,
ние летим, към нещо все летим,
а те зрънца ще топлят под земята.
За да покълне жито и любов,
без много славослов - да дойде хляба.
Всеки за нещо сякаш е готов,
показва ни снегът какво ни трябва.
Природата, във своя кръговрат,
осмисля овладените пространства.
Все виждаме се птици в този свят!
И в устрема надолу има блясък!


7 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Дълбок и философски. Подлащ на поетичен анализ двете диалектически противоположни начала: Нагоре - стремеж и мечта! И надолу - под земята, откъдето се ражда хлябът!

"За да покълне жито и любов,
без много славослов - да дойде хляба.
Всеки за нещо сякаш е готов,
показва ни снегът какво ни трябва.

Природата, във своя кръговрат,
осмисля овладените пространства.
Все виждаме се птици в този свят!
И в устрема надолу има блясък!"

Поздравление, Роси!

за гледната ти точка.