Не само своята поезия обичам,
обичам я и чуждата,
при мене често Музата дотичва,
но и усещам нуждата

до стихове на друг да се притихна,
до светове и мисли,
с идеите на друг да се въздигна
и с поривите чисти.

Не може да си сам в изкуството,
тогава то бледнее,
различно е изпято чувството,
различно го умеем.

Навярно там е и отгадката -
да има и взаимност.
Намерих формулата, кратката.
И в стихове се скривам.

8 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Може би, защото всъщност чужда естетика няма, а има една обективно съществуваща естетика, до която всеки достига по собствен път и в различно време. Стих с философска дълбочина и прозрения!