Прочетен: 13398 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2021 16:22
Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм зареден
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.
12 януари 2021г., София
И ОЩЕ ЕДНО:
Една звезда си търси пътя
и иска той да води все до мен,
и иска до сърцето да я кътам,
но как да прави всеки хубав ден
не е научена и не умее,
опитва се със нещо да блести,
не й се сърдя, ще се поболее,
как ще оформим после две звезди?
Това, което няма го от мама,
налага се да го създавам аз,
една звезда се прави на голяма,
обаче си ме гледа във захлас!
Нали напряко любовта провиждам,
оставям си я да ме осветли,
а тя признава, че със мене вижда
светът по- хубав! Стига ми, нали?
19 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Една звезда си търси пътя
и иска той да води все до мен,
и иска до сърцето да я кътам,
но как да прави всеки хубав ден
не е научена и не умее,
опитва се със нещо да блести,
не й се сърдя, ще се поболее,
как ще оформим после две звезди?
Това, което няма го от мама,
налага се да го създавам аз,
една звезда се прави на голяма,
обаче си ме гледа във захлас!
Нали напряко любовта провиждам,
оставям си я да ме осветли,
а тя признава, че със мене вижда
светът по- хубав! Стига ми, нали?
19 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
19.12.2021 22:36
"Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни" /от "Дълбоко в мен"/
"Това, което няма го от мама,
налага се да го създавам аз,
една звезда се прави на голяма,
обаче си ме гледа във захлас!
Нали напряко любовта провиждам,
оставям си я да ме осветли,
а тя признава, че със мене вижда
светът по- хубав! Стига ми, нали?" /от "Една звезда"/
Имаш несъмнено своя пътеводна звезда, която никога няма да те напусне. И тази звезда е съучастница на Ерато и Еутерпа. Бъди благословена да продължаваш да пишеш все така и занапред, защото поезията е твоя съдба, Роси!
