Предадох на мълчаната вода
желанията скрити,съкровени,
четеше просто мислите ми тя,
а аз държах гаванчето пред мене.

Дори Луната горе ме разбра
и гледаше ме много обичливо,
какво ли не е виждала и тя,
пред нея се разгръща всичко живо.

Разчитам искрено на паметта
и на водата, а и на Луната,
те носят и целебна чистота,
и най- добре осмислят се с душата.

Най- сбъднатото ще го замълча,
защото то е приказна магия!
Говори ли ти някога звезда?
Във тайнството е цялата стихия.

Дори във стихове за любовта,
аз мисля, че не сме самите ние.
Обаче на мълчаната вода
разказвам и какво душата крие!


6 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Предадох на мълчаната вода
желанията скрити,съкровени,
четеше просто мислите ми тя,
а аз държах гаванчето пред мене.
Дори Луната горе ме разбра
и гледаше ме много обичливо,
какво ли не е виждала и тя,
пред нея се разгръща всичко живо.
Разчитам искрено на паметта
и на водата, а и на Луната,
те носят и целебна чистота,
и най- добре осмислят се с душата.
Най- сбъднатото ще го замълча,
защото то е приказна магия!
Говори ли ти някога звезда?
Във тайнството е цялата стихия.
Дори във стихове за любовта,
аз мисля, че не сме самите ние.
Обаче на мълчаната вода
разказвам и какво душата крие!
6 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Най-сбъднатото ще го замълча,
защото то е приказна магия!
Говори ли ти някога звезда?
Във тайнството е цялата стихия.

Дори във стихове за любовта,
аз мисля, че не сме самите ние.
Обаче на мълчаната вода
разказвам и какво душата крие!"

До преди малко нямах технически достъп до блога, но се радвам, че най-сетне получих такъв, за да прочета и коментирам прекрасния ти стих.

Честито Богоявление!