По София красиво заваля,
по привечер, внезапно и без драми,
снежинките изплитат плетива
от стелнали се приказни сукмани.

Без ветрове красиво си плетат,
по-нежно и от зимната прогноза,
по София не спира силен студ,
снегът и красота са в симбиоза.

Не се гневи Всевишния над нас,
вали, като идея за украса
и този чуден привечерен час
загадъчно мечтание поднася.

По- бяла от душата на дете
се върна Зимата през февруари,
спокойна, тя не спира да плете
и с капките в улука разговаря.

И нека утре пак да продължи-
трудолюбива белолика баба.
На тази плетеница се дължи
обилно да е житото и хляба.


1 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

А финалът ти е мъдър и прелестен:

"И нека утре пак да продължи-
трудолюбива белолика баба.
На тази плетеница се дължи
обилно да е житото и хляба."

Наистина снеговалежът беше фееричен и разбира се полезен – "обилно да е житото и хляба". Стихотворението ми спомни детството – пързалките, вечерите до печката, приказките на дядо в тъмното, когато спираше електричеството.
Благодаря за емоциите!

За отзива.