Животът е невероятна нишка,
така ще те свърти и извърти,
че, търпелив като килерна мишка,
налага се да преживееш ти.

Не че го търсиш, нито пък го искаш
това витиевато битие,
но делникът от мигове се пръска,
а в тях да оцелееш е късмет.

Роптанието често гневи Бога,
запратил те дълбоко в трудността,
не да проклинаш сетната тревога,
а просто да приемеш участта.

Кога ще дойде радостта - не знаеш,
но на проблемите, щом устоиш,
ще преосмислиш пътя си изваян
и, може би, ще се повъзвисиш.

Голяма дума никога не казвай,
да те не спъне някое въже.
Дори и да блестиш - не го показвай,
прашинки сме - сред много ветрове!


4 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Формулирала си по невероятно точен и поетичен начин, Роси, "нишката на Живота", която трябва да следваме, като нишката на Ариадна, за да излезем от неговия лабиринт, многократно по-сложен от лабиринта на Дедал, където е застигал своите жертви Минотавъра. Свалям шапка пред такава поезия!:

"Кога ще дойде радостта - не знаеш,
но на проблемите, щом устоиш,
ще преосмислиш пътя си изваян
и, може би, ще се повъзвисиш.

Голяма дума никога не казвай,
да те не спъне някое въже.
Дори и да блестиш - не го показвай,
прашинки сме - сред много ветрове!"

от безсилие и ля тука глупости. При тебе не се ли е обаждал?

но го трия.

На живота трябва да се гледа афористично, за да оцеляваш. Но това понякога ти излиза през носа. "Лекото отношение към живота го прави тежък" е казал мъдрецът.
Първият куплет е трепач. Все едно със замах си забила пирон, след което закованото не мърда. Дума не можеш да поместиш или замениш.

ЗА КОЕТО.