Стоят си добре подредени в стелажа,
но не отваряни просто с години,
наистина, те са ми вярната стража
и бликат от тях спомените - светини.

Разтворя ли времето, ще се разплача,
а пък минавам за силен характер,
всеки миг е красив бил и много го тача,
от планината до морския вятър.

Те, моите вечности, сбрали са в снимки,
усмивки, прегръдки, и радост вълшебна.
Ще ги разгледам пак някога в тихото,
макар и с тъга, но и тя е целебна.


5 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Имахме фотоапарат. Снимките ми са още като пеленаче. Но отдавна не съм ги разглеждал. Ти ме подсети да разтворя албумите.
Не помня коя година беше, баща ми доведе фотограф, който направи семейни снимки на трите поколения – баба и дядо, родители и деца.

Те са своеобразна машина на времето.

Много точен и хубав стих, Роси! Човек трябва да е сантиментален, ако иска да опази човешкото у себе си.