Постинг
12.02.2022 13:27 -
КОГАТО БОГ ТИ ДАВА ИЗПИТАНИЕ, ТЕ НАБЛЮДАВА КАК ЩЕ ГО РЕШИШ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 753 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2022 20:44
Прочетен: 753 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 13.02.2022 20:44
/ разказ по действителен случай/
Мирела ми беше състудентка, с която деляхме обща банка, общи емоции и общи надежди. Различно се стече животът ни. Тя опита три брака, деца имаше само от първия, но те се оказаха свестни и стабилни, нещо, което не винаги се случва в подобни ситуации.
Синът й се ожени с късмет, но не така се стече животът на Норчето, дъщеря й. Хареса си тя момче от квартал " Обеля" на столицата. "Обеля" си беше краен квартал, но не мислете, че това е и беден квартал.Напротив - хубави блокове и след тях красиви триетажни къщи на голямото село. Там, на границата, където Мирела й родителите й успяха да купят два апартамента, започна любовта на внучката с момче от съседното село. Делеше ги една ограда и три спирки до метрото.
Много се обичахме с Мирела. Бях канена къде ли не, докато се женеше и развеждаше. Не случи жената, а искаше семейство. И тя беше идвала у нас.
След последната покана в " Обеля", а тя беше чистница и домакиня, където и да отидех в честите й местения, реши да ме заведе и до къщата на дъщерята, да ми покаже колко е работливо момичето й. Речено - сторено.рейсът,та там. Съпругът и брат му имаха по етаж, на най- долния - родителите. Отидохме ние, поздравихме се със сватовете и тя ме качи у тях.
През това време младите работеха в частен ресторант, в близост пък до блока на Мирела и родителите й. Признавам, смаях се. Не само че блестеше от чистота и всичко беше под конец, но и от вкусът на Норчето. То не бяха стилни масички, уютни пердета и щори, красиви дърворезби и изискани мебели. У Мирела чак такава оригиналност никога не е имало. Пихме едно кафе на терасата, поканихме и свекървата. Дойде жената, аз много похвалих снахата, тя се усмихна, потвърди, но се държа някак странно през цялото време. Тръгнахме си ние и пак се върнахме към Мирела.
Тя искаше да ме заведе и при младите, в ресторанта, но аз отказах, да не се натрапваме. Сподели ми само голямата й болка, че Нора е бездетна. Тогава си обясних и сдържаното поведение на свекървата и замълчах. Като не ми казват повече, не питам. Явно мъжът й не е искал да подадат молба за осиновяване, защото иначе би ми казала веднага. Откровеността й беше нейно житейско кредо спрямо мен. Така се случи, работата ме завъртя.
Минаха години и пак се видяхме с Мирела. Този път седнахме на по кафе и пастичка в центъра на София. И, както си завъртяхме приказката към спомените, тя ми разказа всичко сама. Нора и мъжът й се развели. Той си намерил друга, но една жена от персонала го издала и поканила Нора да го види, защото много я уважавала, а този ден не била на работа. Заместницата била заварена на място и оттам-нататък въпросът се решил бързо. Развод, той се жени повторно за проект- съпругата за внуче. Двамата с новата остават в ресторанта, хубаво, ама новата не се оказва лесна. Две деца на хоризонта, пропил се съпруг и фалирал ресторант. Мирела подробности не знаеше след развода на дъщерята.
- Всичко има остави там, то нямаше и къде да го занесе, но направо си я ограбиха, Роси. Никакви средства не й дадоха при тръгване, а за нищо не са се карали. Но Бог вижда и само той подреди нещата.
- Какво стана с Нора? Разкажи ми.
- Уцели късмета. Омъжи се за вдовец с две поотраснали деца, сега работи в неговата фирма. Заможен е. Стъпи в неговия елегантен дом, дооформи нещата по неин вкус и продължи нататък. Сключиха брак, иска да ги осинови. Не й преча. Имаме и ние. И двуетажна къща имаме в " Орландовци", знаеш. И от баща си ще има. Брат й за нищо не се сърди. Разбрахме се с новия зет, много свястно момче излезе.
Размислих се, дали Бог не е искал да изпита първия? Дали би приел чужди деца? Оказа се - не. Джас-прас, сменяш жената, сменяш посоката на живота и мислиш, че всичко ще тече по мед и масло. Пък то взело, че не станало така. И накрая загубиш всичко. И оставиш твоите две деца, собствените, да проклинат баща си и майка си, щото втората била чудо на чудесата...
- Защо се замисли? Веднага ме усети Мирела.
- Добре, ще ти кажа....
И й претворих размисъла в думи.
12 февруари 2022г., София Росица КОПУКОВА
Мирела ми беше състудентка, с която деляхме обща банка, общи емоции и общи надежди. Различно се стече животът ни. Тя опита три брака, деца имаше само от първия, но те се оказаха свестни и стабилни, нещо, което не винаги се случва в подобни ситуации.
Синът й се ожени с късмет, но не така се стече животът на Норчето, дъщеря й. Хареса си тя момче от квартал " Обеля" на столицата. "Обеля" си беше краен квартал, но не мислете, че това е и беден квартал.Напротив - хубави блокове и след тях красиви триетажни къщи на голямото село. Там, на границата, където Мирела й родителите й успяха да купят два апартамента, започна любовта на внучката с момче от съседното село. Делеше ги една ограда и три спирки до метрото.
Много се обичахме с Мирела. Бях канена къде ли не, докато се женеше и развеждаше. Не случи жената, а искаше семейство. И тя беше идвала у нас.
След последната покана в " Обеля", а тя беше чистница и домакиня, където и да отидех в честите й местения, реши да ме заведе и до къщата на дъщерята, да ми покаже колко е работливо момичето й. Речено - сторено.рейсът,та там. Съпругът и брат му имаха по етаж, на най- долния - родителите. Отидохме ние, поздравихме се със сватовете и тя ме качи у тях.
През това време младите работеха в частен ресторант, в близост пък до блока на Мирела и родителите й. Признавам, смаях се. Не само че блестеше от чистота и всичко беше под конец, но и от вкусът на Норчето. То не бяха стилни масички, уютни пердета и щори, красиви дърворезби и изискани мебели. У Мирела чак такава оригиналност никога не е имало. Пихме едно кафе на терасата, поканихме и свекървата. Дойде жената, аз много похвалих снахата, тя се усмихна, потвърди, но се държа някак странно през цялото време. Тръгнахме си ние и пак се върнахме към Мирела.
Тя искаше да ме заведе и при младите, в ресторанта, но аз отказах, да не се натрапваме. Сподели ми само голямата й болка, че Нора е бездетна. Тогава си обясних и сдържаното поведение на свекървата и замълчах. Като не ми казват повече, не питам. Явно мъжът й не е искал да подадат молба за осиновяване, защото иначе би ми казала веднага. Откровеността й беше нейно житейско кредо спрямо мен. Така се случи, работата ме завъртя.
Минаха години и пак се видяхме с Мирела. Този път седнахме на по кафе и пастичка в центъра на София. И, както си завъртяхме приказката към спомените, тя ми разказа всичко сама. Нора и мъжът й се развели. Той си намерил друга, но една жена от персонала го издала и поканила Нора да го види, защото много я уважавала, а този ден не била на работа. Заместницата била заварена на място и оттам-нататък въпросът се решил бързо. Развод, той се жени повторно за проект- съпругата за внуче. Двамата с новата остават в ресторанта, хубаво, ама новата не се оказва лесна. Две деца на хоризонта, пропил се съпруг и фалирал ресторант. Мирела подробности не знаеше след развода на дъщерята.
- Всичко има остави там, то нямаше и къде да го занесе, но направо си я ограбиха, Роси. Никакви средства не й дадоха при тръгване, а за нищо не са се карали. Но Бог вижда и само той подреди нещата.
- Какво стана с Нора? Разкажи ми.
- Уцели късмета. Омъжи се за вдовец с две поотраснали деца, сега работи в неговата фирма. Заможен е. Стъпи в неговия елегантен дом, дооформи нещата по неин вкус и продължи нататък. Сключиха брак, иска да ги осинови. Не й преча. Имаме и ние. И двуетажна къща имаме в " Орландовци", знаеш. И от баща си ще има. Брат й за нищо не се сърди. Разбрахме се с новия зет, много свястно момче излезе.
Размислих се, дали Бог не е искал да изпита първия? Дали би приел чужди деца? Оказа се - не. Джас-прас, сменяш жената, сменяш посоката на живота и мислиш, че всичко ще тече по мед и масло. Пък то взело, че не станало така. И накрая загубиш всичко. И оставиш твоите две деца, собствените, да проклинат баща си и майка си, щото втората била чудо на чудесата...
- Защо се замисли? Веднага ме усети Мирела.
- Добре, ще ти кажа....
И й претворих размисъла в думи.
12 февруари 2022г., София Росица КОПУКОВА
неведоми са пътищата господни. Но доколкото разбрах - всичко е завършило с хепиенд. А както казват французите - всичко е добре, когато свършва добре. Но добре за Норчето, а не за екссъпруга й. Ала всекиму своето!
цитирайmissana написа:
неведоми са пътищата господни. Но доколкото разбрах - всичко е завършило с хепиенд. А както казват французите - всичко е добре, когато свършва добре. Но добре за Норчето, а не за екссъпруга й. Ала всекиму своето!
Силните разкази са по действителни случай.
Както при Йовков, Елин Пелин и О`Хенри.
цитирайКакто при Йовков, Елин Пелин и О`Хенри.
kvg55 написа:
Силните разкази са по действителни случай.
Както при Йовков, Елин Пелин и О`Хенри.
Както при Йовков, Елин Пелин и О`Хенри.
Търсене
