Катериците - приятелки ги няма,
нагоре и надолу се строи,
тревичката естествена изтлява,
май само в моя двор ще избуи.

Аз, вярната на божата природа,
оставила съм място за растеж
и, ето на, кокичето доходи,
и викна си другарки за цъфтеж.

Май скоро минзухарът ще ги следва
по богонадарената земя,
нагоре е бетон, цимент и летва,
но без проекция за красота.

Дойде директорът и ме попита
дали ограда да не огради.
- Ще падне някой в рова и ще има
солидна неустойка да плати

тогава собственикът. Оставете,
оградата ще бъде за финал.
И засега за нея забравете,
та всеки майстор да остане цял.

Благодари. И пак върви строежа
във устрем към безкрайното небе.
А пролетта прииижда белонежна
в оазис от трева и цветове.


19 февруари 2022г., Симеоново,вилата
Росица КОПУКОВА

Чудесно си го казала, Роси:

"Катериците - приятелки ги няма,
нагоре и надолу се строи,
тревичката естествена изтлява,
май само в моя двор ще избуи.
Аз, вярната на божата природа,
оставила съм място за растеж"

Човекът излива бетонни саркофази, за да погребва природата, но най-накрая тя него ще погребе!