/ разказ по действителен случай/

В квартала, откак се помним, я наричаха " мръсницата". Не ми се искаше да сложа това заглавие, защото е напълно заслужено, затова го промених.
Името й беше Велислава, моя съученичка от гимназията. И тя, и родителите й, и близките й бяха особени хора.
Тя учеше в това елитно място, благодарение на факта, че нейна родственица преподаваше там. Иначе не беше глупаво момиче. Макар и връзкарка, заради което още оттогава никак не я обичаха, не се излагаше и си учеше уроците, с особен афинитет към литературата.
В десети клас се запозна с Иван, доста по-долустоящ от нея по мнението на майка й и баща й, но Велито се оказа инат и не престана да бъде двойка с момчето от съседния Техникум. Ученическата любов се разхвихри с пълна сила и Велито забременя.
В годините на соца това си беше пълен резил, семейството беше в паника, аз знаех, като кошче за любовни отпадъци и най- дискретна в класа.
Абортът се уреди с връзки, както и следването, както и намирането на работа. От това пострада една учителка по литература, на която младото и напористо Вели взе работното място.
За голяма всеобща почуда на големия ни клас, Велислава и Иван не се разделиха, ожениха се, родиха се други две деца, момче и момиче, и дори успяха / незнайно как?!/ да си вземат и апартамент.
Дотук работата с Вели се беше понаредила, но дойде демокрацията. Вели се усети, че с Иван вече каузата не е печеливша. Недотам хубавица, но оправна и приказлива женица,скоропостижно се разведе, шитна Иван от апартамента и си намери ....моряк. Той пък не щял деца. Или не можел да има е вече тема табу за разпитване, но човекът пътуваше, носеше пари и подаръци от цял свят и изучи децата й.
Разбира се, Велито не скуча през това време да го чака и аз правех хороскопи не на един и двама, при което тя ме освежаваше с някой екзотичен дар. А пропо, имаше вкус за подаръците.
Не един и двама се чудеха на нашето приятелство. Бяхме доста различни, но взаимно тактични и някак си се разбирахме в годините. Аз не я съдех, не говорех обидни неща по неин адрес, но и не я одобрявах.
В крайна сметка всеки сам проектира живота си и сам си носи последствията.
Като завършиха децата и ги ожени отрано, е, те самите си свършиха тази работа навреме, Велито не се поколеба и подаде молба за развод на шашнатия моряк. Отпрати си го за Бургас по живо, по здраво, но, научихме впоследствие, че той доста тежко приел нейната постъпка, пропил се и след развода починал при инцидент.
Наше Вели се прошета по света и, тъкмо беше решила да го обиколи целия, се закачи за един парижанин. Разведен, също с две деца, които живееха отделно и много богат. Онези там са вечно влюбени, така че Вели и Пиер се ожениха много бързо и продължиха да митарстват по света.
Изкараха 11 години, Пиер почина.
Велислава се окопити бързо и никак не се поколеба да води дела с децата му и да вземе голям дял от богатия французин. Тъкмо се прехвърлила на негов приятел и се заела, както си знае, да го вае и мае, закъса със сърце.
Какви са били отвътре отношенията с децата й, не знам, уж добри били, казваше ми, защото не спряхме да поддържаме връзка почти до края, но нито едно от тях не поискало да я гледа.
Съкрушена, Вели последно ми съобщи, че отива в хоспис. Даде ми телефон за връзка, но не ми се обади оттам.
Мина време, аз, с моите си грижи я бях позабравила, когато един ден реших да звънна в хосписа и да я потърся. Разбрахме се на техния език, тъй като аз френски съм учила с години.
За съжаление, новината беше тъжна. Велислава починала. Отиде си на 59 години! Размислих се за нея след смъртта й: поживя добре, според нейните си представи, понатрупа грехове и си отиде с неудоволствие и самотна така, както тя изостави мъжете си в България.
Остана спомена за прякора й, с който винаги я назовават и досега, колчем стане дума за нея.


  23 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Такива люде до известно време съумяват да запазят равновесие, но после рухват отведнъж, защото Господ им показва внезапно червен картон.

Хубаво и поучително написан текст, Роси! Поздравление!