Какво да ми разкаже тази нощ,
когато грижите ни натоварват,
опасностите са стаили мощ,
видения от мъка се прокрадват.

Боли ме за човешката съдба,
приемам чужда участ като своя,
немалко разкодирах тегоба,
разбиваща живот като прибоя.

Безсилна нещичко да променя,
да утеша единствено ще мога,
че всеки има карма на света
и нея я решава само Бога.

Обичам да ме пълни с красота
денят от сутринта и да не спира,
но знам, че не е винаги така,
не всичко на късмета се опира.

Какво да ми разкаже тази нощ,
щом мене ми е тъжно на душата.
Луната и не струва даже грош,
когато е студено на Земята!


22 февруари 2022 г., София
Росица КОПУКОВА

И никак няма да ни е до Луната, а единствено до насъщния. Тежко и горко на човешкия род.

"Безсилна нещичко да променя,
да утеша единствено ще мога,
че всеки има карма на света
и нея я решава само Бога.
...
Какво да ми разкаже тази нощ,
щом мене ми е тъжно на душата.
Луната и не струва даже грош,
когато е студено на Земята!"

Прекрасен и много прозорлив стих, Роси!