Дали ще съберат света във шепа
безумците по майката Земя,
не зная вече кой кого утрепа
и за какво е тази мразиня?

За всеки има място и надежда,
дори и пренаселено да е,
но с низши психопати ни отрежда
съдбата да живеем с векове?!

Със раница на гръб, деца и мъка
отново тръгват в неизвестността
невинни хора. Що е то разлъка,
изпитала е всякоя душа.

Но бъдещето пак се преобръща
от чума,смърт, война и кръговрат,
без време да напуснеш свойта къща....
Дали ще стане шепа тоя свят?!

Вселената виновните ще съди,
ще има ли покой за тях - не знам.
Не мога да раздавам и присъди.
Аз мога да обичам. И дотам.


7 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА



НА РАЗСТОЯНИЕ ОТ ПРОШКАТА


Със прошката отдавна сме на "вие",
дори да я харесвам по идея,
но някоя планетка ми се крие
и праща ми вода да ми подлее....

Какво ли не видях, не чух, не срещнах-
чак себе си не можех да позная,
не бяха кражби, низости човешки,
та взех и аз не им простих накрая.

Когато друг охулят - не приемам,
докато аз не съм се убедила,
като отрязан клон лъжата вземам
и....току-виж, човекът съм изтрила.

Та затова мълча по тази тема,
защото аз изобщо не прощавам....
Не лъжа, не крада, сега ще взема
с една халвичка да се утешавам....

Сама съм си виновна. Справедлива,
ама с една тактична справедливост.
Та време е да стана малко дива.
Да се наместя в прошката красиво!

Като костилка в слива ли, череша,
там някъде, по сладките пътеки.
Не че се имам винаги безгрешна,
но изтърпях що подлости нелеки!



7 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Дали?" е поетичен философски размисъл, вероятно провокиран от събитията в Украйна, но използващ ги като повод за обобщения.

"Дали ще стане шепа тоя свят?!
...
Вселената виновните ще съди,
ще има ли покой за тях - не знам.
Не мога да раздавам и присъди.
Аз мога да обичам. И дотам."

Сиилен и много правдив стих!

"На разстояние от прошката" е дълбок размисъл по темата за прошката, свързана с деня за прошка - Сирни заговезни. Трябва ли винаги да прощаваме? Съгласен съм с Росица, че подобнва безгръбначност не е уместна. Стихът й е много убедителен, защото е подплатен с огнено поетично слово, на каквото тя е изтъкнат майстор:

"Та затова мълча по тази тема,
защото аз изобщо не прощавам....
Не лъжа, не крада, сега ще взема
с една халвичка да се утешавам....

Сама съм си виновна. Справедлива,
ама с една тактична справедливост.
Та време е да стана малко дива.
Да се наместя в прошката красиво!

Като костилка в слива ли, череша,
там някъде, по сладките пътеки.
Не че се имам винаги безгрешна,
но изтърпях що подлости нелеки!"

Поздравление за изключително стойностната поезия, Роси, както и за прямата позиция!

Докато има алчност и стремеж към неограничено забогатяване за сметка на другите, ще има и безумци.