Тъй, недалече от дома ми беше
царството на чудните катми,
не ги въртят на сача,спряха вече,
на вкус обаче още ми вкуси

и аромата им не е отминал-
катма с пълнеж си беше скромен лев....
С безумия животът ни прозинал,
не знаем даже как върви напред.

А беше катманджийница с градина,
така я викаха, насред града,
поседнеш, хапнеш и, където минеш,
си кажеш малко приказка добра.

Сега съседът прави ни мекици,
доволно скъпи, дава ги на крак,
без пудра захар, скъп е той на трици,
клиентът леко прави на глупак.

Не знам дори, щом олиото литна,
дали ще ни предлага и това?
Природата ще стане скоро китна,
но в спомена оставам без слова.


13 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Припомняш ни за едни романтични времена, които вече няма да се върнат.
Преди катмите бяха романтичните времена на бюреците и милинките, които направо се топяха в устата. Накрая ще се мине само на бургери и ГМО. Това ще е "светлото" бъдеще на газените лампи и арогантния комунизъм.

Чудесен е стихът ти!

В пешеходната зона на Пазарджик имаше изнесени навън плочи за катми. Там съм ги опитал за първи път. Вкусни бяха. Изчезнаха. Защо? Не знам.
Спомням си и ход-дога – малка франзелка с кренвирш и лютеница. Като ерген с това се хранех.
Спомням си и първите пици.
Бяхме млади и беше хубаво.
Въобще мисля, че моето поколение много неща видя, много знае и помни.
На "Дондуков" от едно мазе продаваха мекици, но затвориха. Вече никъде не намирам.