Всеки ден да беше Благовец,
щях да го благувам
и душа да пълня с драговец,
тъй да съществувам.

Някога ще ни се случи,
май след сто живота,
трудно простото се учи,
сякаш на Голгота.

Бог е дал Земя прекрасна,
тука сме без наем,
луди правят я опасна,
свестните си траем.

Никому не му се иска
злото да успява.
Богородице, спаси ни
от хорската плява!


25 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Стихът ти казва всичко за този чудесен празник. В дълбочина!

Мдаа!
Предизвикваш размисли, не особено радостни.
Не си траем съвсем, защото поне пишем.
Има хора, които въобще не ги интересува съвремието и бъдещето на обществото.
Личното битие им е достатъчно.