Аз вярвам във това, което правя,
такава бях от малка досега,
Литературата напред поставя
от детството ми моята душа.

Аз вярвам в нейната духовна сила,
аз вярвам в нейната словесна мощ,
в искреността, че тя е напоила
на другите сърцата ден и нощ.

И никога не съм се отклонила
от своя път и своята съдба,
и всяка дума просто ми е мила,
родена в мойта българска земя.

Сред бит и разностранни интереси,
с които през живота крача аз,
Литературата е мойта песен,
а Словото - най-верният компас!


26 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА

А най-важното - съответстващо на истината. Не всеки може да има златно покритие за такива слова. При теб това покритие е факт, както е факт и високата литературна стойност на стихотворението ти.

Ако беше именувала стихотворението си "Изповед", нямаше да сгрешиш.
"Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка“.
Не бях отличник по български език и литература, всъщност по нищо не бях отличник.
Полезно беше, че ни задължаваха да учим стихотворения наизуст. Сега май не учат.
Знам толкова много стихотворения.
Литературата и поезията в частност, винаги са ме крепяли в тежки житейски моменти.
В тях съм търсил утеха и обяснение на живота.
Преди години открих в една книжарница изостанали дискове с рецитация на стихове от актьори. Имаше го гласът на Пеньо Пенев.
Изкупих ги всичките. Бях безкрайно щастлив.
Радвам се открих поезията ти в блога.

Имам няколко стихотворения със заглавие "Изповед". Харесва ми и на мен, но не може всички.