Постинг
28.03.2022 19:37 -
НЯМА ВРЪЩАНЕ КЪМ НАЧАЛОТО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1403 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2022 08:29
Прочетен: 1403 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 30.03.2022 08:29
/ разказ по действителен случай /
Спиридон Емилов, керамик като баща си, се колебаеше между две жени.
Зарязан от една висшистка, той нямаше куража да се ожени за втора, имаше и присъда за валутна афера по време на соца, затова си избра Мирчето, богата наследница от Балчик,занаятчийка като него, търговка като него по нюх и точно толкова простоватичка като него.
Гледайки практично на брака, след като се беше опарил от жената преди години, той се скри от другата, ожени се и сътвори едно момче.
Заможен и той, имаше къде да живеят, но почти от самото начало нещата не потръгнаха като по ноти.
Майка му обичаше да се бърка доста в отношенията на сина и на дъщеря си, но, докато зетят търпеше, Мирчето отъркаля свекървата надолу по стълбите и тя лекува дълго два пъти счупена ръка и един път счупен крак.
Спиридон знаеше нрава на майка си и, въпреки че спретна доволно гърмящи скандали с жена си, в крайна сметка замина за Балчик, с надежда да намери спокойствие.
Наперена и самоуверена, Мирчето не си мереше устата и там, та Спиридон купи и той къща в курортното градче - хем на една улица, хем - отделно. Имаха дете все пак.
Мирчето не миряса. Тя си беше крива бара с пари - занаятчийка, търговка, хотелиерка, хич не цепеше басма на никого.
Спиридон реши, че е проявил предостатъчно търпение, продаде къщата и се върна в София.
Остана синът да го гледа Мирчето и нейните родители.
Не подаде дело за развод, но стресна самозабравилата се провинциалистка.
Той в столицата, тя в Балчик, синът растеше и усвои занаята на баща си.
Заради него Спиридон удържа положението, но разлюби непривлекателното Мирче.
Реши да даде етажа от къщата в София под наем и да се върна на вилата, където се опита да потърси старата приятелка. Минавайки много пъти покрай оградата на нейната вила, той получи пренебрежителен отказ с ръка, демек - махай ми се от главата.
Не знаеше положението й, но разбра, че е нежелан. Най-вероятно си имаше друг, а и беше много по- красива и интелигентна от жена му.
Скоро след това със сестра си продадоха вилата - с общо хаир няма и се върна в София, където имаше и още половин етаж право от триетажната къща.
Сам като кукувица, макар и доста богат, Спиридон насочи вниманието изцяло към сина си. Момчето беше приятно на вид, имаше си и приятелка.
Все така не понасяше жена си, но отиваше на морето лятото, виждаха се. Всичко обаче беше сдържано и постно.
Бавно и упорито Спиридон осъзна, че беше направил съществена житейска грешка и най- доброто от тази грешка беше синът му, който се държеше за него и не го беше разочаровал.
За съжаление път назад нямаше.
Спиридон остана полезно женен и в повече лишен от женска любов. То, като погледнеха жена му, нравецът й беше изписан на лицето .
Мама и тате умряха, любовницата на тате остаря и не ги безпокоеше вече, сестра му креташе с доволно мързеливия си мъж, синът остана в Балчик и в дома на Спиридон се настани трайно госпожа Самота.
Но не можеше да започне отначало. Времето отлетя.
Колкото годинки оставаха да поживее, поне трябваше да са спокойни, дори и напълно безцветни.
ЗА РАЗЛИКА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ КЕРАМИЧНИ СЪДОВЕ, КОИТО СЪЗДАВАШЕ ЦЯЛ ЖИВОТ.
28 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Спиридон Емилов, керамик като баща си, се колебаеше между две жени.
Зарязан от една висшистка, той нямаше куража да се ожени за втора, имаше и присъда за валутна афера по време на соца, затова си избра Мирчето, богата наследница от Балчик,занаятчийка като него, търговка като него по нюх и точно толкова простоватичка като него.
Гледайки практично на брака, след като се беше опарил от жената преди години, той се скри от другата, ожени се и сътвори едно момче.
Заможен и той, имаше къде да живеят, но почти от самото начало нещата не потръгнаха като по ноти.
Майка му обичаше да се бърка доста в отношенията на сина и на дъщеря си, но, докато зетят търпеше, Мирчето отъркаля свекървата надолу по стълбите и тя лекува дълго два пъти счупена ръка и един път счупен крак.
Спиридон знаеше нрава на майка си и, въпреки че спретна доволно гърмящи скандали с жена си, в крайна сметка замина за Балчик, с надежда да намери спокойствие.
Наперена и самоуверена, Мирчето не си мереше устата и там, та Спиридон купи и той къща в курортното градче - хем на една улица, хем - отделно. Имаха дете все пак.
Мирчето не миряса. Тя си беше крива бара с пари - занаятчийка, търговка, хотелиерка, хич не цепеше басма на никого.
Спиридон реши, че е проявил предостатъчно търпение, продаде къщата и се върна в София.
Остана синът да го гледа Мирчето и нейните родители.
Не подаде дело за развод, но стресна самозабравилата се провинциалистка.
Той в столицата, тя в Балчик, синът растеше и усвои занаята на баща си.
Заради него Спиридон удържа положението, но разлюби непривлекателното Мирче.
Реши да даде етажа от къщата в София под наем и да се върна на вилата, където се опита да потърси старата приятелка. Минавайки много пъти покрай оградата на нейната вила, той получи пренебрежителен отказ с ръка, демек - махай ми се от главата.
Не знаеше положението й, но разбра, че е нежелан. Най-вероятно си имаше друг, а и беше много по- красива и интелигентна от жена му.
Скоро след това със сестра си продадоха вилата - с общо хаир няма и се върна в София, където имаше и още половин етаж право от триетажната къща.
Сам като кукувица, макар и доста богат, Спиридон насочи вниманието изцяло към сина си. Момчето беше приятно на вид, имаше си и приятелка.
Все така не понасяше жена си, но отиваше на морето лятото, виждаха се. Всичко обаче беше сдържано и постно.
Бавно и упорито Спиридон осъзна, че беше направил съществена житейска грешка и най- доброто от тази грешка беше синът му, който се държеше за него и не го беше разочаровал.
За съжаление път назад нямаше.
Спиридон остана полезно женен и в повече лишен от женска любов. То, като погледнеха жена му, нравецът й беше изписан на лицето .
Мама и тате умряха, любовницата на тате остаря и не ги безпокоеше вече, сестра му креташе с доволно мързеливия си мъж, синът остана в Балчик и в дома на Спиридон се настани трайно госпожа Самота.
Но не можеше да започне отначало. Времето отлетя.
Колкото годинки оставаха да поживее, поне трябваше да са спокойни, дори и напълно безцветни.
ЗА РАЗЛИКА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ КЕРАМИЧНИ СЪДОВЕ, КОИТО СЪЗДАВАШЕ ЦЯЛ ЖИВОТ.
28 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
"Ако попаднеш на добра жена, ще бъдеш щастлив, а ако попаднеш на лоша,ще станеш философ. Дано Спиридон е успял да стане философ.
Силна си и в прозата, Роси!
цитирайСилна си и в прозата, Роси!
2.
rosiela -
Младене,то философията е за начетени самотници, друже, не е за керамици и глинени глави!
29.03.2022 21:33
29.03.2022 21:33
missana написа:
"Ако попаднеш на добра жена, ще бъдеш щастлив, а ако попаднеш на лоша,ще станеш философ. Дано Спиридон е успял да стане философ.
Силна си и в прозата, Роси!
Силна си и в прозата, Роси!
Явно керамиката не го е владяла така, както са го владели жените.
цитирайkvg55 написа:
Явно керамиката не го е владяла така, както са го владели жените.
Търсене