Постинг
30.03.2022 08:43 -
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 761 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2022 08:49
Прочетен: 761 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 30.03.2022 08:49
Поезията всичко надживя,
спаси ме от безкрайно тежки драми,
и ме опомни пак реалността-
под нея са житейските измами.
Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?
Поезията е целебен дар
да мина през света като през буря
и да остана пак духовен цар,
дори през острието на абсурда!
29 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
спаси ме от безкрайно тежки драми,
и ме опомни пак реалността-
под нея са житейските измами.
Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?
Поезията е целебен дар
да мина през света като през буря
и да остана пак духовен цар,
дори през острието на абсурда!
29 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Образът на затворница в мида буквално ме екзалтира. Обожавам поезията без дребнотемия:
"Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?"
Поезията, която не може да бъде порязана дори от "острието на абсурда"!
цитирай"Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?"
Поезията, която не може да бъде порязана дори от "острието на абсурда"!
missana написа:
Образът на затворница в мида буквално ме екзалтира. Обожавам поезията без дребнотемия:
"Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?"
Поезията, която не може да бъде порязана дори от "острието на абсурда"!
"Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?"
Поезията, която не може да бъде порязана дори от "острието на абсурда"!
"Поезията всичко надживя"!
Поезия е това, което надживява авторът си.
Другото е халтура.
Явно поезията е била необходима на човека, затова я е и създал.
А поетите природата ги е създала, за да я възхваляват.
"... поезията утре си отиде" – няма да си отиде!
Нали поезията надживява поетите.
цитирайПоезия е това, което надживява авторът си.
Другото е халтура.
Явно поезията е била необходима на човека, затова я е и създал.
А поетите природата ги е създала, за да я възхваляват.
"... поезията утре си отиде" – няма да си отиде!
Нали поезията надживява поетите.
kvg55 написа:
"Поезията всичко надживя"!
Поезия е това, което надживява авторът си.
Другото е халтура.
Явно поезията е била необходима на човека, затова я е и създал.
А поетите природата ги е създала, за да я възхваляват.
"... поезията утре си отиде" – няма да си отиде!
Нали поезията надживява поетите.
Поезия е това, което надживява авторът си.
Другото е халтура.
Явно поезията е била необходима на човека, затова я е и създал.
А поетите природата ги е създала, за да я възхваляват.
"... поезията утре си отиде" – няма да си отиде!
Нали поезията надживява поетите.
Търсене
