Нека всеки има среща с любовта,
нека е щастлив по път съдбовен,
нека да успява и в скръбта
да надмогва тежкия си спомен.

Всеки има мисия в света
и не бива тук да я предава,
даже в много трудни времена
вярвам, може да се устоява.

За мене нищо не е наркотик,
освен да съществуваш по човешки.
Живейте с обич, с песен и със стих,
и, ако можете, с по-малко грешки.

Слънчев лъч да влезе във дома
всекиму и да го осветява.
Да постига цел, проект, мечта
и Човек накрая да остава!


16 февруари 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Благородно пожелания към хората.

при това най-потребни на човешката ни същност неща. Силата на твоята поезия, Роси, е в нейния позитивизъм. Идеята за мисия на всяко човешко същество, за това, че от всеки един от нас зависи съдбата на вселената и че Бог ни е създал с промисъл за бъдещето, пронизва цялото ти творчество.

"Всеки има мисия в света
и не бива тук да я предава,
даже в много трудни времена
вярвам, може да се устоява."

Предавайки себе си, ние предаваме и Бог. Точно по тази причина предателството е нещо непростимо. Възхитителено стихотворение!