ЕДНА РОЗА


Една червена роза на снега
някой е изпуснал.
Тя стои, нечувано сама,
чудна, но ненужна.
Дава просто мълчалив сигнал
някой да я вземе.
Никой досега не бе се спрял.
Чакала е мене.
Още беше свежа,затова
в къщи я донесох,
сложих й червената глава
над вазата да свети.
Една червена роза на снега
провокира време,
време за неказани слова,
време за поема!

12 февруари 2018г., Симеоново- София

АЗ ИМАМ СОБСТВЕН ПОГЛЕД НАД СВЕТА


Аз имам собствен поглед над света,
очите ми от друг не се влияят,
очите ми все търсят светлина
такива ще останат и докрая.
Не се оплитам в чужди правила,
не се оплитам в нечестиви мрежи,
душата ми лети като стрела
и преминава своите премеждия.
Стар Дух, дошъл на майката Земя
на простотиите да се нагледа,
да освети тук Божествеността,
да се начуди тук на пошлостта
и да постигне своята победа.

14 февруари 2018г., София
Росица КОПУКОВА

В "Една роза" е поетично лансирана идеята, че нищо на този свят не е случайно. Дори срещата ни с едно красиво цвете може да роди поема!

В "Аз имам собствен поглед на света" е разгледано превъплъщението на един древен Дух, който шества в света - в Божия свят, непоколебимо и оставайки верен на себе си.

Прекрасна и възвишена поезия!

И аз съм убеден, че се познаваме от друг живот.

А може би и хвърлена от някой отхвърлен влюбен?

Скъпо излиза човеку да има "собствен поглед над света".