Простете, примитиви не разбирам,
амбициозните обичам аз
и затова от критика се спирам,
дали ще избере да е у нас.

Не съдя никого, човек дарен е
да изживее по един живот,
а колко и до време ще успее
сам си решава, сам си е на ход.

На смелите дължи се и прогреса,
останалите все след тях вървят,
не е обичал Дънов интереса
и е съветвал по-спокоен път.

Но всеки носи своя ключ съдбовен,
така непримирима съм и аз,
прошетах се по този свят огромен,
най-мило ми остана тук, у нас.

Едно обаче забелязвам често-
не носиш ли в душата идеал,
късметът никога не връща ресто,
живееш, сякаш,че не си живял.

Необратимите неща се случват,
така различни в собствения план
и идват отведнъж, да те научат,
че най- напред на Бога даваш дан!


15 април 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Мъдрост, прозрение, мащабност си дават среща в него. То ако трябва да цитирам нещо от него ще трябва да го цитирам цялото. Но за конкретика ще цитирам кулминационните 2 куплета, които са и финал:

"Едно обаче забелязвам често-
не носиш ли в душата идеал,
късметът никога не връща ресто,
живееш, сякаш,че не си живял.

Необратимите неща се случват,
така различни в собствения план
и идват отведнъж, да те научат,
че най- напред на Бога даваш дан!"

Ето, точно с тези редове доказваш, колко много се извисяваш над жалките драскачи на псевдопоетично слово, защото при тях има само преливане от пусто в празно и характерното българско потурджийство, избиващо във все и вся. Все едно да сравнявам Бетховен с чалга!

Мдаа! Да не би пък идеалът да прави разликата между човека и останалите животни?