/ разказ по действителен случай/

Павлинко Минев бе внезапно напуснат от жена си. Взела пари от общата каса,колкото й трябват, не го обрала женичката, скъсала оковите на брака и след дълга и отегчителна слугинска работа в Гърция, духнала в неизвестна посока. Ни имоти искала, ни пари, обадила се само на децата къде е с голямата уговорка да не казват на Павлинко, баща им.
Павлинко цъфна като попикано мушкато у нас за пореден път, защото баща ми, адвокатът, го е спасявал много пъти от разни житейски драми, разрева се като хлапе и разказа всичко. Право да ви кажа, бях в течение на техния живот, то с дългогодишни клиенти като роднини станеш накрая, но оправдавах Невена, жена му,защото много й дойде от цялата му фамилия.
Отначало живееха добре, той, майка му, тя, две деца - момче и момиче в голям апартамент в София.
Демокрацията подлуди всички и Павлинко, кадърен електротехник, остана без работа. Почвата вече беше опечена за развод, защото нашият герой си беше намерил любовница, сервитьорка и лъжеше жена си. Като си намери и тя отдушник, сбарал ги в една сладкарница и удрял с камшик по масата.
Абсолютно всяка вечер у тях идваше кварталната тайфа на софра и попийване, та цялото семейство бе вдигнало ръце от навлеци-готованци, но Павлинко си ги обичаше и Невенка трябваше да шета до побъркване.
Преди него, у нас плака тя. Моите родители я посъветваха да не се развежда. Деца още непораснали, той не налиташе на бой,закъде... Ще кротне накрая. Невена реши да ги послуша.
Горе - долу така се получи, защото той намери добър хотел в Гърция, баш в Кавала, заведе цялото семейство там и работеха с години.
После децата пораснаха, ожениха се, а той и жена му не напускаха хотела. Вярно, изкарваха отлични пари, защото Павлинко разбираше от всичко. Много сръчен беше в ръцете. Гъркът бил много читав. Направиха сватбите, подпомогнаха децата и пак в Кавала. И така - с години. То писва наистина.
Лошото на наш Павлинко беше, че не водеше никъде да разнообрази Невена. И тя се разнообрази сама. Изчезна от хотела с част от парите и предупреди децата. Настроени срещу него, повече дъщерята, те не му казаха нищо. Баща ми с още един мъж отиде да помага за сдобряването, но се върна изумен от това, какво разказала дъщеря му. Разведоха се от разстояние.
Отново баща ми помогна разводът да стане по вина на двамата, в ролята на свидетел, защото Павлинко си беше глупав съпруг, но нелош човек. От тайфата в махалата никой не го подкрепи. Всичко беше приключило уж, но не и за Павлинко.

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Мина време, Павлинко не миряса в ролята на изоставения съпруг.
Накрая се разбра, че Невена заминала при брат си в САЩ. Семейството му я приело много радушно, намерили й работа. Голяма къща, оставили я да живее, а тя остави всичко на децата - апартамент, вила, кола, всичко, което делеше с него наполовина. Идва Павлинко у нас. Издал книга.
Боже, какъв неподозиран талант! Пуснал двеста бройки тираж и раздава на роднини и приятели, дал и на внуците да четат неговите " семейни нерадости" и как пробутал тъста с хитрина майка им да се ожени за нея. Чернил,чернил, та се олял. Как я спасил от бедност уж, а тя си работеше жената още от млада и си имаше родители и жилище. За софрите и изцепките ле-е-е-е-еко се повдигаше завесата, но много сериозно се наблягаше, че тя била луда, защото няколко пъти правела явни намеци да ги разкара от дома им. И всичко това би хванало дикиш, ако ние не я познавахме.
Ефектът от тази злостна творба беше нулев. Нито спечели децата на негова страна, нито те позволиха да се повлияят внуците, нито Невена се върна, а че приятелите прочели - все тая. Павлинко сам си се изложи.
Още имам безумния семеен роман, но имаше талантец да лъже и разказва Павлинко.
Какво се случи още ли?
Павлинко замина на вилата с майка си, хлевоустата, че и тя имаше доза роля в раздялата, все против Невена беше. Апартаментът се ползва от дъщерята. Синът е в Германия. И сагата приключи много самотно за героя от нашето време.
След няколко години се обади на баща ми.Да се чуят.
- Намери ли някоя по-добра?- питам го.
Не щял и да чуе!
Пу-у-у-у-у, такава оплюта съпруга, пък като нея друга не се намери.


18 април 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Такива истории, освен с документалната си истинност, имат още една ценна страна. А тя е, както казваше покойният голям български философ Бернард Мунтян, че задават репер на ситуационна система. Невена яко се е напатила, а Павлинко е разбрал, че бракът е опасен експеримент, който е по-добре да не се повтаря. Или, кокто е казано в ЕКЛЕСИАСТ: "Има време за събиране на камъни и за разхвърляне на камъните."

положение, че кандидатите им са такива, като Павлинко.

От адвокатските казуси стават прекрасни сюжети.