Сигурно сме имали пресечни точки,
щом бяхме толкова добри приятели,
но идва изпитът житейски и задочен,
и ни разделя със замах понякога.

Разсича нравствените максими доскорошни.
Били ли сме такива, разнополюсни?
Един от друг не сме видели лошо
и уж въртяхме се с еднакви скорости.

Но времето се промени неузнаваемо,
във други светове сякаш попаднахме.
Били сме заедно, предполагаемо,
така живеехме, така израснахме.

Сега какво?Изплуваха различия.
И кой е прав, ще разберем нататък.
Приятелството се превърна в ничие.
Животът за реванш е твърде кратък!

20 април 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Тук това откритие е скрито в редовете:

"Сега какво? Изплуваха различия.
И кой е прав, ще разберем нататък.
Приятелството се превърна в ничие.
Животът за реванш е твърде кратък!"

Чудесно прозрение: "Животът за реванш е твърде кратък!"
Разкошно е и: "Приятелството се превърна в ничие."

Житейска диалектика. Тежко на чувствителните, когато се изправят пред такъв изпит.