По данните от древните ми книги
родила съм се скоро след Христа,
единна нравственост, една религия
след неговите Божи чудеса.

И днес. Със мъдростта си преродена
и неразбираща жестокостта,
дошла сама от райската Вселена,
се чуди още моята душа:

ракети, оръжейни,друговерци,
ежби да доминират над света,
а то е ясно от хилядолетия
и казано е ясно от Христа,

светът е Божий и за всички има,
и няма нищичко да отнесем.
Щом тук постигнем нещо, си отиваме
и утре на Земята пак ще спрем.

Възкръсваме и ние, но след време
по пътя към Доброто,затова
сами не бива да си правим бреме,
щом Бог ни дава шанс за свобода.

22 април 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Но изборът на път не винаги е верен. Тогава връща се на кръстопътя за избор нов. Но ако не го намери в пътя си обратно? А ти не се променяй, в единството Христово остани!

при това по много красив поетичен начин. Накара ме да се замисля, Роси. Дали е гарантирано, че ще се преродим отново на Земята? Има ли сигурна гаранция за това? Не може ли да се преродим на друга планета в друга галактика? Тези въпроси възникнаха у мен след прочита на куплета:

"светът е Божий и за всички има,
и няма нищичко да отнесем.
Щом тук постигнем нещо, си отиваме
и утре на Земята пак ще спрем."

Убедителна поезия, която по възходящ път достига до своя грандиозен финал:

"Възкръсваме и ние, но след време
по пътя към Доброто, затова
сами не бива да си правим бреме,
щом Бог ни дава шанс за свобода."

Възхитително и като мисъл, и като естетика!

Защото ще е ужасно да се преродим на някоя леденостудена и тъмна планета, съвсем сами в пустошта й!

С несъвършенството си човекът "сами ... си прави бреме", което героично преодолява. Като млад, когато се блъсках в разни стени, стигнах до този извод.