Понякога ми се мълчи, понякога,
когато всичко преминава граници,
психари някъде живот посякоха
и го събраха в летопис от страници,

окървавени от човешки ужаси,
от тъпите им битки за надмощие,
от паниката и страха на другите,
забравили какво е денонощие.

Какво да кажа аз,жена- обречена
на каузата - да обичам хората,
а пък в това изстрадало човечество
да съм свидетел днеска на позорите.

Вината не е едностранна, вярно е
но всичко има мяра във живота.
Безумците ни надвишават в повече,
а те не мислят даже за потопа!

Деца ще идват с някаква надежда
нормално и човешки да живеят.
Надянах мълчаливата одежда
и онемях,за да не полудея.



29 април 2022г., София
Росица КОРУКОВА

"Вината не е едностранна, вярно е
но всичко има мяра във живота.
Безумците ни надвишават в повече,
а те не мислят даже за потопа!

Деца ще идват с някаква надежда
нормално и човешки да живеят.
Надянах мълчаливата одежда
и онемях, за да не полудея."

Позорът за който пишеш е навсякъде около нас. Аз също като теб съм изумен, докъде стигна нравствената деградация на човечеството. Дано Бог намери сили да ни прости и този път, отлагайки потопа!

Уж "понякога", уж "от време на време", а то се окаже тенденция.