/ разказ по действителен случай /

Нона е от провинцията. Малко селска хубост, русолява, с лунички. Но хубаво пишеше. Представих я насам-натам по вестниците. Прокарах й път на стари години, щото никой в провинцията не си дава много зор за талантливи автори, в малката провинция имам предвид. То и при по-големите градове е така, камо ли градчета. Завист и установени с години фаворити, обикновено посредствени.
И изведнъж - Нона Никоя си в столичната преса. Както бяха скарани с мъжа й, че изневерявал нон-стоп и не й обръщал внимание, пък тя на- журналистка била в местния вестник, се извъртя като осморка и преоткри жена си. Самата тя ми сподели това, откъде да го знам.
Винаги се държа приятелски с хората. Не се дразня, когато такива, които ми допадат, звънят у нас да се поприказваме. Разказа ми за лошотиите в провинцията. Как й отровили цветята, хвърлили камък по котката, комшия трепел кучета, а друг дънил музика на вилата с лозето, дето пък сестрата на мъжа й правела все проблеми и използвала брат си. Мъжът й започна да й помага, книги написа, потръгнаха и наша Нона се извъртя като палачинка на тиган. Поиска още някоя услуга, направих й и изведнъж тя усети, че, каквото е искала, е постигнала.
И започна да върти номера - звънна, правела салатата, или печела месо, или колата на мъжа й /а пропо, той лично ми благодари много пъти/, се задавала, искал да вечеря. Аз съм възпитан човек, приключвам, особено когато веднъж чух негово просташко ръмжене и думи, дето никога не съм чувала у нас. Не се стече добре животът на използвачите. Казвам - и двамата - защото те в някаква степен си приличаха.
Шармантна певица без редовни доходи, на принципа: тука има-тука нема, дъщеря им им стовари едно извънбрачно внуче по София, където, голямата самохвалница беше успяла да закупи с мъжа си две двустайни панелки на двете си деца, та те се връщаха само по десетина дни в родното градче. За отпуската и пак беж - обратно. С парите се закъса. Мама Нона долетя в столицата да гледа внучето, а зарязаният / за кой ли път?/ съпруг отново си намери любовница.
Приходите основно даваше той. Дали праща пари за внучето, един Господ знае, но от градчето други познати ми светнаха, че отношенията им били окончателно приключени.
Дъщерята не идвала, дочули, че уж кандидат - зетят духнал, а и продали един апартамент на нейната починала сестра, за да се подкрепят финансово. Но в провинцията жилищата са евтини, особено по-старите.
Слава на Бога, че тя приключи сама с мен. Изпроси си го просто. Убедена съм, че щеше да моли за заеми, да нося подаръци на една позакъсала лицемерка, която щеше да се усети отново, че има полза от мен.
От такива двулични хора сам Господ ме спасява.
Книгите спряха.
Колелото на живота се превъртя.
Кой знае, един ден, като поотрасне внучето и остарее мама и татко с любовницата, може момата да проработи повече и да не са достатъчни само прозрачните роклета за временно ползване по баровете.
Ни трудов договор, ни осигуровки, но бебето е налице. Успех в отглеждането, не й желая злото, но баба Нона знае, че я отразях завинаги. Така правя аз с тарикатите и интересчиите, не са един и двама, останалото е Съдба. Както си възпиташ децата, това получаваш насреща.

31 май 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Най-бързо на този свят остарява благодарността!"

Използвачите като баба Нона са много често срещано явление. Те формират цяла ситуационна система. Отлично си постъпила като си отрязала тази и зползвачка, Роси. А разказът ти ни кара да се замислим дълбоко и да извлечем поука!