На паметника охлювче стои,
пчела жужи и сякаш ми се струва-
заради дядовия дух лети
и нещо с него тихо си хортува.
Аз го замятам някъде, но то
до следващия път дошло отново
и пак е същото, като стебло
пълзи по паметника все нагоре.
Пак го замятам, но не ще трева,
какво намира в камъка при дядо?
Природата е чудна със това-
добро с добро се търси всяко лято!
Човек и насекомо си дружат,
и животинката намира пътя.
Все казвам - близките над нас кръжат,
ала ги няма за една прегръдка!
8 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Превъзходно си описала едно наблюдавано и от мен явление.
цитирайkvg55 написа:
Превъзходно си описала едно наблюдавано и от мен явление.
Аз вярвам, че от Отвъдното мъртвите ни виждат, макар ние да ни виждаме тях. Той сигурно е много доволен от великолепния ти стих. Това което винаги ще липсва на нас - живите, ти си го казала блестящо с финалните два реда:
"Все казвам - близките над нас кръжат,
ала ги няма за една прегръдка!"
Мислим еднакво и по този въпрос. Поздравявам те!
цитирай"Все казвам - близките над нас кръжат,
ала ги няма за една прегръдка!"
Мислим еднакво и по този въпрос. Поздравявам те!
missana написа:
Аз вярвам, че от Отвъдното мъртвите ни виждат, макар ние да ни виждаме тях. Той сигурно е много доволен от великолепния ти стих. Това което винаги ще липсва на нас - живите, ти си го казала блестящо с финалните два реда:
"Все казвам - близките над нас кръжат,
ала ги няма за една прегръдка!"
Мислим еднакво и по този въпрос. Поздравявам те!
"Все казвам - близките над нас кръжат,
ала ги няма за една прегръдка!"
Мислим еднакво и по този въпрос. Поздравявам те!
Напълно съм съгласен с теб, Роси.
цитирайmissana написа:
Напълно съм съгласен с теб, Роси.
Търсене
